Любовта може да те сполети навсякъде, има много начини да я срещнеш, а така малко трябва, за да я изгубиш в миг. Търсиш я много години, надяваш се, отказваш се, загубваш се, загубваш вяра, че я има някъде там, за теб. Колко много пъти си се разминавал с нея или си виждал лъжливото й лице, мислейки, че това е ТЯ! Отчайваш се след поредната си среща с нея, решаваш, че е била поредната съборена пясъчна кула и продължаваш напред. И точно когато вече нямаш надежда, не виждаш лъч в непрогледния мрак, най-ненадейно я срещаш - истинска, вълнуваща, извисяваща... Радваш ú се и се питаш как си живял преди да я имаш.

      Така се появи и ти. Както винаги беше до мен когато ми бе най-тежко. Но този път не беше онова приятелско рамо, на което винаги съм можела да разчитам, а беше рамото на мъж, на любим!

        Благодаря ти, че те има! Показа ми какво е да обичаш, да вярваш, да тръпнеш в очакване, да се оглеждаш в чужди очи, да мечтаеш и да не се боиш от мечтите си, да си защитен и спокоен, щастлив и доволен, да заспиваш с усмивка и да плачеш от радост! Това ми даде ти! Даде ми смисъл! Даде ми посока!

       Затова те обичам, затова ти си най-специалният в живота ми! Появи се като магия, като огън, който топли, а не изгаря, като вода, която спасява, а не удавя, като хап, който лекува, а не убива! Затова те искам до себе си, за да се опитам и аз да бъда всичко това за теб, което си и ти за мен! Обичай ме, че без любовта ти съм изгубена, а аз ще те обичам, повече, и повече, и повече, докато един ден, стари и уморени, не умрем от любов!