Любовта може да те сполети навсякъде, има много начини да я срещнеш, а така малко трябва, за да я изгубиш в миг. Търсиш я много години, надяваш се, отказваш се, загубваш се, загубваш вяра, че я има някъде там, за теб. Колко много пъти си се разминавал с нея или си виждал лъжливото й лице, мислейки, че това е ТЯ! Отчайваш се след поредната си среща с нея, решаваш, че е била поредната съборена пясъчна кула и продължаваш напред. И точно когато вече нямаш надежда, не виждаш лъч в непрогледния мрак, най-ненадейно я срещаш - истинска, вълнуваща, извисяваща... Радваш ú се и се питаш как си живял преди да я имаш.
Така се появи и ти. Както винаги беше до мен когато ми бе най-тежко. Но този път не беше онова приятелско рамо, на което винаги съм можела да разчитам, а беше рамото на мъж, на любим!
Благодаря ти, че те има! Показа ми какво е да обичаш, да вярваш, да тръпнеш в очакване, да се оглеждаш в чужди очи, да мечтаеш и да не се боиш от мечтите си, да си защитен и спокоен, щастлив и доволен, д ...