–Тази работа, брат'чед, вече на нищо не прилича. И това ако е живот, здраве му кажи. А едно време беше съвсем друго. – отсече старият дявол и отпи от мръсната чаша.
–Прав си, брат'чед, прав си – съгласи се рогатият му събеседник.
–Прав съм, я! – разфилософства се пак първият. – То това си е чиста подигравка с нас. По-рано какво беше? Събереш грешниците на куп и им теглиш една прочувствена реч, бръкнеш им в душите, и гледаш, че някои и сълзи проронят. А сега какво – модерни времена. Правим се на Светете Инквизиция. Глупости! На палячовци се правим, брат'чед, на палячовци и на нищо друго. Ама я иди обяснявай на Шефа тези неща! Остаря, изкуфя, рогата му съвсем омекнаха и опашката му се проскуба... Ама, не! Не дава властта. Стиснал я, сякаш ще си я носи на Онзи свят. И кой тегли? Ние. Наздраве!
–Прав си, брат'чед, прав си – заклати рога вторият.
–А бе, то си е толкова близко до акъла. Какво можеш да направиш на една душа? Тя си е само сянка, холографско изображение. Само с думи, брат'чед, ...