Прав си брат'чед
–Тази работа, брат'чед, вече на нищо не прилича. И това ако е живот, здраве му кажи. А едно време беше съвсем друго. – отсече старият дявол и отпи от мръсната чаша.
–Прав си, брат'чед, прав си – съгласи се рогатият му събеседник.
–Прав съм, я! – разфилософства се пак първият. – То това си е чиста подигравка с нас. По-рано какво беше? Събереш грешниците на куп и им теглиш една прочувствена реч, бръкнеш им в душите, и гледаш, че някои и сълзи проронят. А сега какво – модерни времена. Правим се на Светете Инквизиция. Глупости! На палячовци се правим, брат'чед, на палячовци и на нищо друго. Ама я иди обяснявай на Шефа тези неща! Остаря, изкуфя, рогата му съвсем омекнаха и опашката му се проскуба... Ама, не! Не дава властта. Стиснал я, сякаш ще си я носи на Онзи свят. И кой тегли? Ние. Наздраве!
–Прав си, брат'чед, прав си – заклати рога вторият.
–А бе, то си е толкова близко до акъла. Какво можеш да направиш на една душа? Тя си е само сянка, холографско изображение. Само с думи, брат'чед, само с думи. Дълбоки и прочувствени. Да се засрами, да осъзнае какво е сторила през грешния си живот. Друго не може. Откакто му скимна на Шефа да новаторства, направо се излагаме. Какво е това!? Ще ги вариш в казани с катран. И защо бе, дявол до го вземе, питам аз? Защо? Топнали се до шия в катрана, главите им плуват като шамандури и ти се хилят. И с право. Те нищо не чувстват, а ти се печеш на огъня. Ами че аз после цяла вечер не мога да си отлепя катрана от козината, бе, брат'чед. Проскубах се като стар губер, ама съвсем се спасах – сякаш молци са ме яли.
–Прав си, брат'чед, прав си.
–Ще го разтягаш на колело. Кого бе, кого ще разтягаш? То не можеш да го вържеш, камо ли да го разтягаш. Но не-е-е, Шефът казва: ,,Ще въртиш колелото!" И к'во? Въртиш онзи голям геврек, а после не си чувстваш ръцете. Глупости ти казвам, глупости и пълни идиотщини!
–Прав си брат'чед. Ха наздраве!
–Наздраве, брат'чед. От къде му попадна на стария рогач онова келяво романче!? От кого беше там? Май бе от някой си Данте. И той хоп, глътна го като комикс. Като порносписание го глътна дъртият пръч и му избиха чивиите. Ама не може така! Трудим се, блъскаме се, а ефект – никакъв. Че аз, брат'чед, на твоята сянка и двеста тояги да ударя, ще усетиш ли нещо? Грънци ще усетиш.
–Прав си, брат'чед. Нищо няма да усетя
–И то много народ бе! Че то честни и праведни хора не останаха. Аз, брат'чед, миналата седмица ходих до Рая за едни формуляри, щото тук бяха свършили. Ще свършат я, как няма да свършат! А там, горе, на ония не им трябват. За какво са им? При тях широко, просторно и я мернеш някоя сянка, я не. А тук тъпканик, тъпканик, като на фолк-концерт. Взеха да се преливат пустите му сенки една в друга и вече не можеш да ги познаеш. Тази за казана ли е, за колелото или за някоя друга простотия. И друго да ти кажа. То и на нас взе да ни става тясно. Не можеш да се усамотиш както трябва. Решиш да седнеш, да хапнеш нещо, гледаш на стола ти – грешник. В тоалетната влезеш, ще ме прощаваш, вътре грешник. Поискаш да си легнеш, в леглото ти грешница. Ама, ха! Много бе, брат'чед, повтарям ти. Писна ми вече от тях! Безбожници! Антихристи!
И старият дявол ядно гъврътна чашата.
© Vasil Ivanov All rights reserved.
!
