Екатерина рисуваше на центъра всеки уикенд. Беше поставила шапка за дарения и прилежно беше наредила своите картини в полукръг зад нея, та всеки заинтересован евентуален купувач да ги огледа добре.
Ръцете ѝ не спираха да рисуват, очите ѝ не се поместваха от платното. Цялата идея за картината я имаше в главата си. Наблягаше на рисунки с акрилни бои и концентрираше творчеството си върху екзотични животни.
Рядко се случваше някой човек да закупи нейна картина, но щом се случеше това, прекрасна усмивка озаряваше лицето ѝ. Хората не купуваха картините ѝ, защото Екатерина беше добре облечено момиче, ходещо гордо, дори леко наперено, а това отблъскваше околните. Местните биха предпочели да си дадат парите на някой сиромах, отколкото на богато дете, което му е скимнало да показва на какво е научено на скъпите частни уроци, които вероятно е посещавало.
Усърдното рисуване дори през зимата не остана незабелязано от съгражданите ѝ. Няколко дни преди Коледа Екатерина беше се облякла с дълго палто, ...