Митьо и Мето бяха набори. С малка разлика в рождените дати и голяма в местообитаването. Митьо се роди и живя в нормален панелен блок почти до нивята, Мето пък почти в центъра на града, в страта махала, която никой кмет не смееше да пипне. Роди се Митьо и се свря в две стаи и баня, Мето имаше неизброими улици и сокаци, дето да играе, лудее и пее. Що да не пее – и останалите съмахленци я си крещяха, я ревяха, я пееха, я пиеха и биеха. Когото, която, каквото падне. Докато всеки опит да Митьо да запее от радост – я шестица получил, я Мимето му се усмихнала, я тате най-после купил колело… Пресекваха под звуците на тропане по стени, таван и под, или зловещите звънкания на вратата, предупреждаващи, че леля Пена от първия етаж отново е намерила тема за морални разисквания…
Ходиха и в едно училище. Поне първите четири години – почти. Към края им Мето се появяваше по-рядко от цикъл на гей, до осми клас беше фантом или сенка – в дневниците го имаше, оценки му пишеха, но физически следваше героя н ...