Правилното решение

                                                       Правилното решение

   Тръгна неохотно към Ива – гадже от една година. Мислите в главата му бяха объркани. Дължеше ѝ тридесет хиляди. Искаше да започне собствен бизнес, но се провали. Останаха му само дълговете. На всичкото отгоре и бившата му жена го притискаше за пари. Цветелин имаше с нея син на 4 годинки. Тя гледаше детето съвестно, но пари си нямаше. Толкова искаше да забрави всичките си проблеми, че даже си казваше: „Защо да не взема дрога“? Но той не беше глупав, знаеше какви са последиците, пък и нямаше пари да си купи.

Спря се нерешително – да се върне при жена си или да отиде при Ива? Можеше някак да я разубеди да почака с дълга. По-близко му беше жилището на Ива. След 15 минути застана пред вратата на апартамента ѝ.

Позвъни. Не беше я предупредил по телефон. Тя отвори – все така хубава, както в първия ден на запознанството им, но очите ѝ гледаха студено.

   –Намери ли пари? Не си ми превел нищо по сметката.

   –Нека поговорим! – почти умолително произнесе Цветелин.

   –Щом не носиш парите, няма какво да говорим. Ще те съдя – тя се опита да затвори, но Цецо със сила успя да влезе.

   Скараха се. Скандалът беше неописуем. Ива крещеше и го наричаше с всички обидни думи, които познаваше. Замахна да го удари и тогава се случи най-лошото. Той я блъсна силно, тя залитна назад и падайки, удари главата си в кухненския шкаф. Ударът беше силен и фатален. Ива се свлече на земята.

   Цветелин се наведе над нея, очите ѝ го гледаха страшно, безжизнено. Господи, какво направих! Почувства, че лицето му се схваща, ръцете му трепереха. Излезе бързо от апартамента ѝ и хукна навън, като че ли това можеше да промени нещо от случилото се. Мислите му бяха накъсани. Знаеше, че родителите ѝ живеят на село и идваха в събота и неделя да я виждат, да ѝ донесат разни неща за ядене. Беше сряда – значи има два дена до събота. Тогава със сигурност ще я открият. Преди да избяга от жилището ѝ, беше успял да намокри една кухненска кърпа, с която премахна възможните отпечатъци от вратите, и тази кърпа още стискаше в ръцете си. Но какво прави, трябваше да я изхвърли някъде. Пусна я в един контейнер, доста далече от дома на Ива. Опитваше да се успокои, ръцете му още трепереха. Нямаше да отиде при жена си, синът му не можеше да го вижда в такъв вид, но после си каза, че му трябва алиби, ако се наложи, все ще успее да убеди бившата си да излъже, че е ходил много по-рано при нея. Прокле се, нямаше какво да занесе на детето, пък и как ще го вземе с тези ръце, извършили убийство. Непредумишлено убийство, но кой ще му повярва. Приятелките на Ива знаеха, че ѝ дължи пари. Първият заподозрян ще е той.

   Цветелин позвъни на бившата си жена. Тя отвори вратата и зад нея се подаде русата главица на Венцислав – синчето му.

   –Тате, носиш ли ми шоколадче? – звънливото му гласче се вряза в съзнанието му.

   –Не, момчето ми, така се случи, но другия път ще ти донеса шоколадче и подарък.

   Детето му се радваше, протегна ръчички към него. Искаше да го вземе. Цецо го погали по косичката и му каза:

   –Искам да поговоря с майка ти. Ще си поиграеш ли в детската стая? Венци неохотно се съгласи.

   Лиляна го гледаше уплашено. Виждаше как ръцете му треперят, а по лицето му пробягва някакъв тик. Когато останаха сами, тя направо попита:

   –Какво си направил?

   Въпреки че бяха разделени, Цецо нямаше по-близък човек от нея – майката на сина му. Тогава заплака, така тялото му вероятно се опитваше да се освободи от напрежението. Разказа ѝ всичко до най-малката подробност.

   –Трябва да се предадеш! Веднага! Сигурен ли си, че е починала?

   –Така мисля. Но как? Как да се предам? – гласът му звучеше задавено. –Ами вие?

   –Какво ние? Ако мислиш за нас, ще се предадеш и ще изтърпиш наказанието си. Аз и досега съм гледала сама детето, така че нас не ни мисли.

   –Лили…

   –Ще дойда с тебе. Въпрос на време е да те заловят. Ако се предадеш сам, все ще има някакво значение.

   Навън се беше стъмнило. Цецо стоеше нерешително.

   –Аз и момчето ще те чакаме, на колкото и години да те осъдят. Отиваме. Само да сложа Венци да спи.

   След няколко минути Лили се върна.

   –Намерих го заспал. Изморен е, бях го водила в парка и там много игра.

   –Ще отида сам, защо да идваш? Остани при Венци!

   –Не, ще те придружа. Участъкът не е далече.

   Заключиха вратата, а навън нощта ги погълна.

…

   Дежурният ги прие с въпроса:

   –Какво се е случило?

   –Убих приятелката си и избягах. Не съм искал да я убивам, но я блъснах силно и …

   –Какви са причините?

   –Дължах ѝ пари и се скарахме? – Цецо разказа всичко, както си беше.

   –А жената с Вас има ли нещо общо със случая?

   –Не. Тя е майка на сина ми, разведени сме.

   –Приятелката Ви в квартал „Младост“ ли живее?

   –Да – отговори стреснато Цецо. Значи вече са разбрали.

  –Я се съвземете, трябва да подпишете показанията! Между другото съседите са чули, че се карате и когато ти си избягал, са влезли. Свързаха се с нас. Приятелката Ви е жива, имате късмет.

Цецо заплака без глас. Цялото му тяло се тресеше. Плачеше за втори път…Плачеше и Лили.

   –Жена Ви може да си тръгва.

   Лили стана, преди да излезе, хвана ръката му.

   –Не си сам. Взе правилното решение.

                                                                     Мария Мустакерска