Правилното решение
Правилното решение
Тръгна неохотно към Ива – гадже от една година. Мислите в главата му бяха объркани. Дължеше ѝ тридесет хиляди. Искаше да започне собствен бизнес, но се провали. Останаха му само дълговете. На всичкото отгоре и бившата му жена го притискаше за пари. Цветелин имаше с нея син на 4 годинки. Тя гледаше детето съвестно, но пари си нямаше. Толкова искаше да забрави всичките си проблеми, че даже си казваше: „Защо да не взема дрога“? Но той не беше глупав, знаеше какви са последиците, пък и нямаше пари да си купи.
Спря се нерешително – да се върне при жена си или да отиде при Ива? Можеше някак да я разубеди да почака с дълга. По-близко му беше жилището на Ива. След 15 минути застана пред вратата на апартамента ѝ.
Позвъни. Не беше я предупредил по телефон. Тя отвори – все така хубава, както в първия ден на запознанството им, но очите ѝ гледаха студено.
–Намери ли пари? Не си ми превел нищо по сметката.
–Нека поговорим! – почти умолително произнесе Цветелин.
–Щом не носиш парите, няма какво да говорим. Ще те съдя – тя се опита да затвори, но Цецо със сила успя да влезе.
Скараха се. Скандалът беше неописуем. Ива крещеше и го наричаше с всички обидни думи, които познаваше. Замахна да го удари и тогава се случи най-лошото. Той я блъсна силно, тя залитна назад и падайки, удари главата си в кухненския шкаф. Ударът беше силен и фатален. Ива се свлече на земята.
Цветелин се наведе над нея, очите ѝ го гледаха страшно, безжизнено. Господи, какво направих! Почувства, че лицето му се схваща, ръцете му трепереха. Излезе бързо от апартамента ѝ и хукна навън, като че ли това можеше да промени нещо от случилото се. Мислите му бяха накъсани. Знаеше, че родителите ѝ живеят на село и идваха в събота и неделя да я виждат, да ѝ донесат разни неща за ядене. Беше сряда – значи има два дена до събота. Тогава със сигурност ще я открият. Преди да избяга от жилището ѝ, беше успял да намокри една кухненска кърпа, с която премахна възможните отпечатъци от вратите, и тази кърпа още стискаше в ръцете си. Но какво прави, трябваше да я изхвърли някъде. Пусна я в един контейнер, доста далече от дома на Ива. Опитваше да се успокои, ръцете му още трепереха. Нямаше да отиде при жена си, синът му не можеше да го вижда в такъв вид, но после си каза, че му трябва алиби, ако се наложи, все ще успее да убеди бившата си да излъже, че е ходил много по-рано при нея. Прокле се, нямаше какво да занесе на детето, пък и как ще го вземе с тези ръце, извършили убийство. Непредумишлено убийство, но кой ще му повярва. Приятелките на Ива знаеха, че ѝ дължи пари. Първият заподозрян ще е той.
Цветелин позвъни на бившата си жена. Тя отвори вратата и зад нея се подаде русата главица на Венцислав – синчето му.
–Тате, носиш ли ми шоколадче? – звънливото му гласче се вряза в съзнанието му.
–Не, момчето ми, така се случи, но другия път ще ти донеса шоколадче и подарък.
Детето му се радваше, протегна ръчички към него. Искаше да го вземе. Цецо го погали по косичката и му каза:
–Искам да поговоря с майка ти. Ще си поиграеш ли в детската стая? Венци неохотно се съгласи.
Лиляна го гледаше уплашено. Виждаше как ръцете му треперят, а по лицето му пробягва някакъв тик. Когато останаха сами, тя направо попита:
–Какво си направил?
Въпреки че бяха разделени, Цецо нямаше по-близък човек от нея – майката на сина му. Тогава заплака, така тялото му вероятно се опитваше да се освободи от напрежението. Разказа ѝ всичко до най-малката подробност.
–Трябва да се предадеш! Веднага! Сигурен ли си, че е починала?
–Така мисля. Но как? Как да се предам? – гласът му звучеше задавено. –Ами вие?
–Какво ние? Ако мислиш за нас, ще се предадеш и ще изтърпиш наказанието си. Аз и досега съм гледала сама детето, така че нас не ни мисли.
–Лили…
–Ще дойда с тебе. Въпрос на време е да те заловят. Ако се предадеш сам, все ще има някакво значение.
Навън се беше стъмнило. Цецо стоеше нерешително.
–Аз и момчето ще те чакаме, на колкото и години да те осъдят. Отиваме. Само да сложа Венци да спи.
След няколко минути Лили се върна.
–Намерих го заспал. Изморен е, бях го водила в парка и там много игра.
–Ще отида сам, защо да идваш? Остани при Венци!
–Не, ще те придружа. Участъкът не е далече.
Заключиха вратата, а навън нощта ги погълна.
…
Дежурният ги прие с въпроса:
–Какво се е случило?
–Убих приятелката си и избягах. Не съм искал да я убивам, но я блъснах силно и …
–Какви са причините?
–Дължах ѝ пари и се скарахме? – Цецо разказа всичко, както си беше.
–А жената с Вас има ли нещо общо със случая?
–Не. Тя е майка на сина ми, разведени сме.
–Приятелката Ви в квартал „Младост“ ли живее?
–Да – отговори стреснато Цецо. Значи вече са разбрали.
–Я се съвземете, трябва да подпишете показанията! Между другото съседите са чули, че се карате и когато ти си избягал, са влезли. Свързаха се с нас. Приятелката Ви е жива, имате късмет.
Цецо заплака без глас. Цялото му тяло се тресеше. Плачеше за втори път…Плачеше и Лили.
–Жена Ви може да си тръгва.
Лили стана, преди да излезе, хвана ръката му.
–Не си сам. Взе правилното решение.
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени