26 oct 2011, 22:09

Правото да присъстваш или пристъп на разум 

  Prosa
1085 0 11
1 мин за четене

Слушах внимателно партитурите на летния здрач- потни илюзии, копнеещи есен!

Няколко лениви мисли, търсещи покой на реализация.

Надпреварата е безсмислена игра. Винаги има първи сред пъргавите.

Родината е страна, която ражда. Флагът е следствие на жизненост.

Цветята обикновено са плод на трудолюбие и плодородна почва.

Най-свидното цвете е отгледано в неплодородна почва... мама знае най-добре.

Аз съм цвете, плевел, билка...

Преча на другите, помагам на някого наоколо.

Много начини има да преминеш...  В сумрака е удобно да не узнае никой, че си предател... а песента се лее в тишина и белота. Творчеството е присъщо на силния. Силният е творение на Силния... знам, че всекиму е отредено да е силен...

Неудовлетворението е присъщо на смирения здравомислещ. Да прекрачиш нататък е рисковано... цената е да опаковаш гордостта си и да я пратиш в... небитието.

Трудно е да прекрачиш прага на разсъдъка си. Остарели понятия!?

Завърташ няколко безсмислени мечти и... сини небеса???... чудеса???...

Няколко дълбочини ми усложняват пътя. Трябва да се науча да се гмуркам, да задържам въздуха на Живота, докато безчувствието ми почервенее от яд.

 Плод!

Много абсурдни читатели чакат да лумне огън в заскрежената гора на живота им.

Да пиша ли? А мога ли?... „Ненаказаният” грях е привлекателен...

Подминавам.

Изживеният мрак и скръбта не са ми врагове. Ще се науча да пея с Времето и Съчувствието ще приема като брат.

Чак от другия бряг гълъб - с маслинова клонка. Ще го нахраня със зрънца от вярата си... колкото имам...

Ако имам право да присъствам... надявам се...

 

************************

А някой тътен, отдавна прелистен,

ще прозвучи на някога почувствано рамо.

Преди живота си да прелистя,

ще затворя очи и... дали ще почувствам безкрая...?

© Георги Колев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Между двата фланга ми лавираш в златната среда,така ли?
    Много здравомислещ ход-да признаеш,че си сгащен...
    В общи линии,при теб тълкуването е трудно всякак,но приемам,че проблемът е в абсурдното ми читателстване...
    Сега за писането-щом съзнаваш и го приемаш като отговорен акт,това е достатъчно показно,че си готов!
    Пиши,Георги!Желая ти успех!
  • добре- здравомислещия никога не си позволява лукса от пълното удовлетворение, защото все пак си е хлъзгава повърхност... много е близко до ленивоста и примирението. Така добре ли е?
    Всъщност малко е плашещо, че може да се тълкува и наобратно- затова питам- да пиша ли- писането е отговорно нещо... още повече накадърното...
  • Щом "смирен здравомислещ" не означава примирен,защо неудовлетворението трябва да му е "присъщо"?
    В коментарите си се придържам плътно към думите на автора.
    С тези пояснения,струва ми се,доста си противоречиш на места...
    И къде съм написала,че звучиш несериозно?Напротив,пожелавам успех в пробните подскоци на лирическия...
    Поздрав!
  • Здравомислещ и смирен не си противоречат, защото смирен не означава примирен... удовлетворението доста често ни изиграва лоша шега, защото често води до... примирение.Ако да нахраниш СВОБОДАТА си с вяра, да си си в СИНХРОН с времето и да успееш да надскочиш собствения си разсвъдък звучат примирено и несериозно- Господ да ни е на помощ!!!
    ... и всъщност няма ненаказан грях- има опростен- различно е...
  • Здравомислещ и смирен не се ли изключват взаимно!Здравомислещите не търпят неудовлетворение,винаги си носят пояс и развяват флага си само там,където има кой да му отдаде чест!А щом лирическият има нагласа за хранене на гълъби с вяра,за дует с Времето и за гмуркане в дълбочини, задължително трябва да очаква и огън в гората.Явно е отгледан в трудна почва,щом сам не може да прескочи собствения си разсъдък.Но нека опитва,поне това не е "наказан" грях...
    Поздрав от поредния абсурден читател!
  • Интересни размисли!
  • Радвам се, че прочетох! Поздравления за мъдростта!
  • Няколко дълбочини ми усложняват пътя. Трябва да се науча да се гмуркам, да задържам въздуха на Живота, докато безчувствието ми почервенее от яд.

    !!!
  • Лута се душата ти, приятелю. Търси отговорите на всевечните въпроси в поетични притчи и метафори. Философ си, но и добряк, а тези двама трудно намират обща приказка. Намерят ли я - ражда се божественост и светлина. Пожелавам ти го от сърце!
  • !!!
  • "Родината е страна, която ражда. Флагът е следствие на жизненост."
    !!!

Propuestas
: ??:??