Празнична мъка

Празници са сега. Всеки е с настроение, а аз искам да плача и да съм сама. Елхата ми блести в безброй светлини, но сърцето пълно е с разбити мечти. Писна ми все да бъда без любим. Защо никой не погледне ми в душата? Никой не изтри в нощта сълзата. Подаръци ще получа, с приятелите заедно ще бъда до късни зори. Но вече вярата в чудесата изгубих и звездата върху елхата така мрачна ми стои.
        Кога ще дойде и моето чудо? Кога ще ме обичат и мен? Писна ми да съжалявам и да се раздавам. Да, веселете се, аз не ви съдя. Исках просто малко топлина, да дойде добрия старец и да ми каже, че вече няма да е така. Но чакам с години, а сърцето кърви... Обещавам си всяка година, че няма да е така, че вече няма да съм сама...
         Сълзите се стичат върху новия подарък. Една играчка падна от елхата, на парченца остана на земята. Как прилича тя на моето сърце. Лампичка една изгоря,така преди време в мен угасна последната надежда. А казвахте, че вярвате в чудесата?!
          Наздраве, за моята мъка! И тази година си обещавам да съм щастлива, но друга знам, че е реалността. Приятелите влюбени сега ще се целунат, аз ще се усмихна насила и пак няма да разберете колко в мен боли... Съжалявам, но своето чудо спирам да чакам. Изгубих търпение, надежда. Оставам в този грозен свят, дори във вечерта на сбъднатите чудеса...
          Весела Коледа и щастлива Нова година! Дори и в тези най-прекрасни дни за миг не ще те оставя, моя приятелко най-добра, скъпа моя самота! До дъно пия чашата с мъка, досега сме били сами... Водка с утеха няма да ни помогне, нито чужда ръка. Оставаме и сега да чакаме своите никога не идващи коледни чудеса!