23.12.2007 г., 17:46

Празнична мъка

1.2K 0 1
1 мин за четене

Празници са сега. Всеки е с настроение, а аз искам да плача и да съм сама. Елхата ми блести в безброй светлини, но сърцето пълно е с разбити мечти. Писна ми все да бъда без любим. Защо никой не погледне ми в душата? Никой не изтри в нощта сълзата. Подаръци ще получа, с приятелите заедно ще бъда до късни зори. Но вече вярата в чудесата изгубих и звездата върху елхата така мрачна ми стои.
        Кога ще дойде и моето чудо? Кога ще ме обичат и мен? Писна ми да съжалявам и да се раздавам. Да, веселете се, аз не ви съдя. Исках просто малко топлина, да дойде добрия старец и да ми каже, че вече няма да е така. Но чакам с години, а сърцето кърви... Обещавам си всяка година, че няма да е така, че вече няма да съм сама...
         Сълзите се стичат върху новия подарък. Една играчка падна от елхата, на парченца остана на земята. Как прилича тя на моето сърце. Лампичка една изгоря,така преди време в мен угасна последната надежда. А казвахте, че вярвате в чудесата?!
          Наздраве, за моята мъка! И тази година си обещавам да съм щастлива, но друга знам, че е реалността. Приятелите влюбени сега ще се целунат, аз ще се усмихна насила и пак няма да разберете колко в мен боли... Съжалявам, но своето чудо спирам да чакам. Изгубих търпение, надежда. Оставам в този грозен свят, дори във вечерта на сбъднатите чудеса...
          Весела Коледа и щастлива Нова година! Дори и в тези най-прекрасни дни за миг не ще те оставя, моя приятелко най-добра, скъпа моя самота! До дъно пия чашата с мъка, досега сме били сами... Водка с утеха няма да ни помогне, нито чужда ръка. Оставаме и сега да чакаме своите никога не идващи коледни чудеса!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любослава Банова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мило, сладко дете, ела при мен на Коледа... за да не си сама!

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...