Преди да изляза

ПРЕДИ ДА ИЗЛЯЗА

        - Оставих го горе.
        - Виж хубаво, Джордж.
        - Да, да, няма го.
        - Да те почакам тук, Джордж?
        - Не, не, ела с мен.
        - До горе?
        Лиз наведе глава, както когато пие от шепа вода. Джордж вървеше отпред и отключи.
        - Сега ще видя къде го оставих.
        Джордж обиколи трите стаи, седна на канапето и извади пакет цигари.
        - Лиз, да направиш по едно кафе?
        - Какво, Джордж?
        - По едно кафе.
        - Няма ли да тръгваме, мислех, че...
        - Направи едно кафе първо и после...
        Лиз вдигна глава, както когато обира паяжините от тавана. Сложи кафето на котлона и завъртя ключа.
        - Ела - каза Джордж.
        - Какво, Джордж?
        - Ела, ела.
        - Моля те, Джордж, нека първо изпием...
        - Не, не, ела!
        - Вчера, Джордж, срещнах Кети, когато идвах при теб и Кети ни покани, Джордж, моля те, покани ни... ох, Джордж, у тях ни покани... утре, може би, Джордж, Джооордж.
        - Лиз!
        - Да, Джордж.
        - Кети ли?
        - Да, да, нали ти казах. Та ми каза за утре, ако сме... Джооордж!
        - Продължавай, моля те, Лиз, как беше облечена Кети?
        - Ами с пола, на цвят бананова и с...
        - С какво?
        - С блуза, на цвят резедава, като планинско езеро в мъгливо време.
        - Лиз?
        - Да, Джордж?
        - Сигурна ли си, че това беше Кети? Искам да кажа дали я видя добре?
        - Но ти изобщо не ме слушаш, нали ти казах, че разговаряхме.
        - С кого разговаряхте, Лиз? Хайде, Лиз, кажи ми, моля те!
        - Джордж, така ме обиждаш...
        - Та казваш с цвят на планинско езеро в какво време?
        - В мъгливо.
        - Чудесно, Лиз, разказвай нататък!
        - Но, Джордж, ти свърши...
        - Не, не, не още, та кажи превалява ли леко, лекичко дъждец над онова планинско езеро, а, хайде да ми кажеш!
        - Съвсем слабо, Джордж.
        - И какво прави дъждът, хайде сега да ми кажеш, как прави, нали ме разбираш, какво издава...?
        - Ромоли. Нищо не издава.
        - Как точно?
        - Кап, кап, кап... не виждаш ли, че свърши, Джордж?!
        - Кажи ми веднага, Лиз, има ли наблизо елен да тича като бесен и да диша тежко под този дъждец, който си ромоли? Ама веднага ми го кажи, защото иначе...
        - Нищо не виждам, Джордж, махни възглавницата и веднага ще ти кажа.
        - Няма значение, Лиз, повярвай ми, няма никакво значение дали, да върви по дяволите еленът с дъжда и... виж кафето!
Лиз отиде до котлона.
        - Още малко, Джордж.
        - Хайде, остави го и да тръгваме!
        - Няма ли да го изпием първо, Джордж?
        - Моля те, Лиз, излей го в канала и да тръгваме.
        - Вземи си поне чадъра.
        - Нали заради него се върнахме, Лиз, как няма да го взема.