3.04.2008 г., 14:48

Преди да изляза

1K 0 0
2 мин за четене

ПРЕДИ ДА ИЗЛЯЗА

 

        - Оставих го горе.
        - Виж хубаво, Джордж.
        - Да, да, няма го.
        - Да те почакам тук, Джордж?
        - Не, не, ела с мен.
        - До горе?
        Лиз наведе глава, както когато пие от шепа вода. Джордж вървеше отпред и отключи.
        - Сега ще видя къде го оставих.
        Джордж обиколи трите стаи, седна на канапето и извади пакет цигари.
        - Лиз, да направиш по едно кафе?
        - Какво, Джордж?
        - По едно кафе.
        - Няма ли да тръгваме, мислех, че...
        - Направи едно кафе първо и после...
        Лиз вдигна глава, както когато обира паяжините от тавана. Сложи кафето на котлона и завъртя ключа.
        - Ела - каза Джордж.
        - Какво, Джордж?
        - Ела, ела.
        - Моля те, Джордж, нека първо изпием...
        - Не, не, ела!
        - Вчера, Джордж, срещнах Кети, когато идвах при теб и Кети ни покани, Джордж, моля те, покани ни... ох, Джордж, у тях ни покани... утре, може би, Джордж, Джооордж.
        - Лиз!
        - Да, Джордж.
        - Кети ли?
        - Да, да, нали ти казах. Та ми каза за утре, ако сме... Джооордж!
        - Продължавай, моля те, Лиз, как беше облечена Кети?
        - Ами с пола, на цвят бананова и с...
        - С какво?
        - С блуза, на цвят резедава, като планинско езеро в мъгливо време.
        - Лиз?
        - Да, Джордж?
        - Сигурна ли си, че това беше Кети? Искам да кажа дали я видя добре?
        - Но ти изобщо не ме слушаш, нали ти казах, че разговаряхме.
        - С кого разговаряхте, Лиз? Хайде, Лиз, кажи ми, моля те!
        - Джордж, така ме обиждаш...
        - Та казваш с цвят на планинско езеро в какво време?
        - В мъгливо.
        - Чудесно, Лиз, разказвай нататък!
        - Но, Джордж, ти свърши...
        - Не, не, не още, та кажи превалява ли леко, лекичко дъждец над онова планинско езеро, а, хайде да ми кажеш!
        - Съвсем слабо, Джордж.
        - И какво прави дъждът, хайде сега да ми кажеш, как прави, нали ме разбираш, какво издава...?
        - Ромоли. Нищо не издава.
        - Как точно?
        - Кап, кап, кап... не виждаш ли, че свърши, Джордж?!
        - Кажи ми веднага, Лиз, има ли наблизо елен да тича като бесен и да диша тежко под този дъждец, който си ромоли? Ама веднага ми го кажи, защото иначе...
        - Нищо не виждам, Джордж, махни възглавницата и веднага ще ти кажа.
        - Няма значение, Лиз, повярвай ми, няма никакво значение дали, да върви по дяволите еленът с дъжда и... виж кафето!
Лиз отиде до котлона.
        - Още малко, Джордж.
        - Хайде, остави го и да тръгваме!
        - Няма ли да го изпием първо, Джордж?
        - Моля те, Лиз, излей го в канала и да тръгваме.
        - Вземи си поне чадъра.
        - Нали заради него се върнахме, Лиз, как няма да го взема.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Делов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...