31 jul 2012, 12:00

Предизвикано...

  Prosa
703 0 2
1 мин за четене

 

  "Земята   ни  днес  не  ражда  Апостоли...
                         Ако  Левски  живееше  днес,  навярно щяха              
да  убият   без съд  и  присъда..."
                                                Марин   Тачков


            Без   присъда,  Апостоле,   без  съдилище.  Изяждаме  се  отвътре като  червеи. Унищожаваме  си  историята,  подаряваме я... Заличаваме   всичко,   неусетно  и  себе  си.  Превърнали  сме  се   в  бездушни  коруби  от  плът,  неживеещи... Стой  си  мъртъв,  Апостоле,  дори  не  поглеждай отгоре. Няма  да  ти  хареса. Земята  ни  гори  от  пошлост  и  неверие.  От  предателства  и  лицемерие...
               Толкова  сме  загубили   човешкото   в   себе  си,  че  сме   способни  да  се   разкъсаме   като   кучета.  Българите  заслужаваме  съдбата  си. Не  народ, а  мърша.  Преди  седмица  взривиха  автобус  с  хора.  Направо  ме е  срам да  слушам  как  се  обвиняваме   взаимно,   вместо  да се  сплотим  като  народ.  Все   някой  друг  ни е  виновен.  И  накрая  "щастието"   на   някой  да  каже  -  Остави  ги,  тея   са  евреи,  заслужават  си.  Хората  са   еднакви  -  независимо какви  са.  Навсякъде  има  гнили  ябълки   и   тук,  и  на  другия   край    на  света.  Евреи били,   мюсюлмани  били,  черни  или  какви  ли  не... Дори  и  не  може  да  си  представим   трагедията  на тези хора.  Питайте бащата, който   4-5  години са  опитвали  да имат бебе  и  накрая губи  и  него,  и   съпругата  си.  Вместо  люлка   -  ковчег.  Какво  като   е  евреин -  по-малко   ли  боли?
                  Така  е,  Апостоле!
                   Вярно  е!
       Спи  "спокойно"  вечния  си  сън.  Овцете се  превърнаха в кучета.  Самоизяждащи  се!
                  Няма   вече  вяра,  няма  вече  чест!
            Не  за   Свобода, а  за   Свободия  те  обесиха...
                  "А  ти,   народе  мой,  и  чист,   и мръсен,
                   на  онова  въже  го  окачи!"


     

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...