Предизвикано...

31 июл. 2012 г., 12:00

Проза

551 0 2

1 мин за четене

"Земята   ни днес не ражда Апостоли...
         Ако Левски живееше днес, навярно щяха
да убият   без съд и присъда..."
Марин   Тачков

            Без присъда, Апостоле, без съдилище.  Изяждаме се отвътре като червеи. Унищожаваме си историята, подаряваме я... Заличаваме всичко, неусетно и себе си. Превърнали сме се в бездушни коруби от плът, неживеещи... Стой си мъртъв, Апостоле, дори не поглеждай отгоре. Няма да ти хареса. Земята ни гори от пошлост и неверие. От предателства и лицемерие...
               Толкова сме загубили   човешкото   в   себе си, че сме   способни да се   разкъсаме   като   кучета. Българите заслужаваме съдбата си. Не народ, а мърша.  Преди седмица взривиха автобус с хора. Направо ме е срам да слушам как се обвиняваме взаимно, вместо да се сплотим като народ.  Все някой друг ни е виновен.  И накрая "щастието" на някой да каже - Остави ги, тея са евреи, заслужават си.  Хората са   еднакви - независимо какви са. Навсякъде има гнили ябълки   и   тук, и на другия   край    на света.  Евреи били, мюсюлмани били, черни или какви ли не... Дори и не може да си представим трагедията на тези хора. Питайте бащата, който 4-5 години са опитвали да имат бебе и накрая губи и него, и   съпругата си. Вместо люлка   - ковчег. Какво като   е евреин - по-малко   ли боли?
                  Така е, Апостоле!
                   Вярно е!
       Спи "спокойно" вечния си сън. Овцете се превърнаха в кучета.  Самоизяждащи се!
                  Няма   вече вяра, няма вече чест!
            Не за Свобода, а за   Свободия те обесиха...
                  "А ти,   народе мой, и чист,   и мръсен,
                   на онова въже го окачи!"

Предизвикано...

Свързани произведения

Комментарии

Предложения