"Ако искаш, може да ми говориш мръснишки по телефона", каза и той със спокоен, равен глас. Тя го накара да повтори това, което току-що и съвсем изневиделица беше казал, за да се увери, че е чула правилно. "Ако искаш, може да ми говориш мръснишки по телефона." Как успя да го каже със съвсем същия равен тон? "Мръснишки?", повтори тя след 2-секундна пауза. Три пъти за късмет. Нейният глас сякаш също беше спокоен, но ако имахте машина за улавяне на емоции, вероятно щеше да отчете лек земетръс. "Да."

Не беше изненадана толкова от самото "предложение", по-скоро от факта, че никога дори не беше и минавало през ум нещо такова. 

Oт целия им разговор беше останало само това изречениe, забито като трън съзнанието и.

Тя прехвърли "предложението" няколко десетки пъти през ума си, жонглирайки с него като с топка, забавлявайки се от странното му звучене. А в онзи момент просто трябваше да му отговори, че не е секс-телефон, нали?

"Как да ти говоря мръснишки, когато те обичам с най-нежната обич на света?", помисли си тя.