По телевизията обещаваха светло бъдеще. "Ще се оправим! Всичко е наред..." А тя си търсеше работа. И пак, и пак, и пак.. Беше се дипломирала, но нямаше стаж. Никой не я искаше. Чувстваше се ненужна.
- Ще помогнем на младите да се реализират. Те са нашето бъдеще. - обещаваше убедително от екрана улегнал господин.
- Нашата партия помага на всички, особено на младежта. - продължаваше да нарежда той.
И тя реши да опита. Ей така, от любопитство и с някаква плаха надежда.
Посети офиса им в града. Бързо я приеха като "симпатизант" на първо време. Даже й се зарадваха. Политически убеждения? Не ги интересуваше. Трябвало им млада кръв. От какво имала нужда? Работа? Няма проблем. Ще й помогнат. Да разчита на тях.
Запознаха я с мъж на средна възраст. Шеф на цех в предприятие. Той беше галантен, усмихнат и вежлив. Даже й кавалерстваше. Качи я в хубавата си кола. Заведе я да огледа новото си работно място. Ще й помогне, да не се притеснява..
Тя се прибра в къщи, леко замаяна като пияна. Живота бил п ...