Предложението
По телевизията обещаваха светло бъдеще. "Ще се оправим! Всичко е наред..." А тя си търсеше работа. И пак, и пак, и пак.. Беше се дипломирала, но нямаше стаж. Никой не я искаше. Чувстваше се ненужна.
- Ще помогнем на младите да се реализират. Те са нашето бъдеще. - обещаваше убедително от екрана улегнал господин.
- Нашата партия помага на всички, особено на младежта. - продължаваше да нарежда той.
И тя реши да опита. Ей така, от любопитство и с някаква плаха надежда.
Посети офиса им в града. Бързо я приеха като "симпатизант" на първо време. Даже й се зарадваха. Политически убеждения? Не ги интересуваше. Трябвало им млада кръв. От какво имала нужда? Работа? Няма проблем. Ще й помогнат. Да разчита на тях.
Запознаха я с мъж на средна възраст. Шеф на цех в предприятие. Той беше галантен, усмихнат и вежлив. Даже й кавалерстваше. Качи я в хубавата си кола. Заведе я да огледа новото си работно място. Ще й помогне, да не се притеснява..
Тя се прибра в къщи, леко замаяна като пияна. Живота бил прост и лесен. Нима? Звънна телефона. Пак господинът. Отново вежлив и мил:
- Извинявай, обаждам ти се, защото искам да се срещнем. Разведен съм. Имам две деца, но това не трябва да те притеснява. Предлагам ти да ми станеш любовница.
Помисли си. Надявам се, че нямаш нищо против. Все пак нали ще си помагаме?
Тя чуваше думите, но не можеше да проумее смисъла. За такива неща беше чувала, но да се случи на нея?! Не можеше да повярва.
Седна на стола изумена. Този луд ли е? Какво му стана?
На другия ден беше пак в офиса на партията - закрилница. Беше притеснена и заеквайки отказа помощта им. Обясни защо. Никой не се изненада. Никой не се смути. Дори не й се присмяха.
Когато излизаше в ушите й още кънтяха думите им:
"Защо? Това е нещо нормално. Просто едно предложение".
© Катя Иванова All rights reserved.
