меланхолик (Йордан Серафимов)
165 1420
26 oct 2008, 9:51

Прежда 

  Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos
1284 0 17
... Тогава То влезе в задимената ми стая. Протегна ръка, и го видях как хваща с два пръста някаква съвсем къса... нишка, излизаща от мен, която до тогава не бях забелязвал.

Започна да дърпа...

... дърпаше ли, дърпаше... а аз изчезвах ли, изчезвах...

И от мен не остана нищо. Превърнах се в километри прежда насипана по пода.


* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *
Сега никой няма да се занимава да отплита преждата, да я навива на кълбо... Но дори и да се опита, пак ще му е по-лесно, отколкото да разбере някогашния ми Вътрешен свят.

...........................................................................................
Огледай се целият. И ако видиш нишка - дърпай...


На И.К.

© Йордан Серафимов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Е това ме разби! Още се събирам...
    Много идейно!
    Поздрав!
  • Харесвам. Няма да кажа нищо повече.
  • Хубаво!!!...и меланхолично...
  • Харесва ми!!Погледни си пощата....
  • благодаря ви...
  • Оригиналният мозик си е оригинален мозък и дух!Хареса ми.....
  • Браво!Колко много е казано. Илияна,Няма нужда от обработване...Казва всичко, което трябва Не го пипай, меланхолик ,така е добре

    УСПЕХ!
  • заплитам се, дърпам се, разкъсвам се, боля се, колебая се, мълча се, нямам се, завързвам се и се дърпам и пак се късам на друго място. мисля се плача се нямам се крещя! опъвам се и се спъват в мен и ме късат. дори да не се спънат в мен пак ще се скъсам от... опъване
  • ваня: не изисква време а късмет. аз го имам вече

    емилия: много се радвам на коментара ти

    йоанна: не подозираш колко си права за скъсването...

    меланхолик: и ти си прав, обичам те

    Благодаря ви на всички...
  • ...а може би трябва нишката да се разплете докрая и да се навие на ново кълбо...не е лесно и изисква време.
  • Един познат някога ми казваше,че живота на всеки човек е като едно кълбо прежда.Когато се роди,кълбото е в пълен ред,но е някак празно.През живота си всеки се търси,оплита кълбото си,преминава през какво ли не...Според него всеки край има свое продължение.Т.е-твоят и моят край могат да бъдат толкова еднакви и да си пасват така сякаш цял живот са били едно цяло,така че когато се съберат да бъдат едно...
    харесва ми да те чета,винаги ме замисляш...
    поздрави!
    П.П-по-добре не дърпай,намери продължението на своята прежда...
  • Мамка му, настръхнах...
    Настръхвам само при мисълта какъв може би е бил вътрешния ти свят след.. Скъсването.
    (Четох го и по-рано днес, ефектът е същият)
  • защото не се оглеждат самите себе си.
  • честно казано мисля че е напълно завършена творбата. все-пак попада в точната категория. някакви предложения какво повече мога да направя за нея?
  • Чехов е казал, че краткостта е признак на талант. Идеята ти е много интересна и го изчетох с удоволствие. Но ако го обработиш още малко, ще бъде наистина чудесно.
    Поздрав !
  • ...а звездите са толкова високо...
  • А може би просто трябва да вържеш примката на възелче зада несе развърже никога повече - поне да несе развърже на това място Привет. След всеки край има и начало. А и в най непрогледния мрак изгряват звезди
Propuestas
: ??:??