26.10.2008 г., 9:51 ч.
Прежда
... Тогава То влезе в задимената ми стая. Протегна ръка, и го видях как хваща с два пръста някаква съвсем къса... нишка, излизаща от мен, която до тогава не бях забелязвал.
Започна да дърпа...
... дърпаше ли, дърпаше... а аз изчезвах ли, изчезвах...
И от мен не остана нищо. Превърнах се в километри прежда насипана по пода.
* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *
Сега никой няма да се занимава да отплита преждата, да я навива на кълбо... Но дори и да се опита, пак ще му е по-лесно, отколкото да разбере някогашния ми Вътрешен свят.
...........................................................................................
Огледай се целият. И ако видиш нишка - дърпай...
На И.К.
Започна да дърпа...
... дърпаше ли, дърпаше... а аз изчезвах ли, изчезвах...
И от мен не остана нищо. Превърнах се в километри прежда насипана по пода.
* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *
Сега никой няма да се занимава да отплита преждата, да я навива на кълбо... Но дори и да се опита, пак ще му е по-лесно, отколкото да разбере някогашния ми Вътрешен свят.
...........................................................................................
Огледай се целият. И ако видиш нишка - дърпай...
На И.К.
© Йордан Серафимов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Харесвам. Няма да кажа нищо повече.
-
Хубаво!!!...и меланхолично...
-
Харесва ми!!Погледни си пощата....
-
благодаря ви...
-
Оригиналният мозик си е оригинален мозък и дух!Хареса ми.....
-
Браво!Колко много е казано. Илияна,Няма нужда от обработване...Казва всичко, което трябва
Не го пипай, меланхолик ,така е добре
УСПЕХ! -
заплитам се, дърпам се, разкъсвам се, боля се, колебая се, мълча се, нямам се, завързвам се и се дърпам и пак се късам на друго място. мисля се плача се нямам се крещя! опъвам се и се спъват в мен и ме късат. дори да не се спънат в мен пак ще се скъсам от... опъване
-
ваня: не изисква време а късмет. аз го имам вече
емилия: много се радвам на коментара ти
йоанна: не подозираш колко си права за скъсването...
меланхолик: и ти си прав, обичам те
Благодаря ви на всички... -
...а може би трябва нишката да се разплете докрая и да се навие на ново кълбо...не е лесно и изисква време.
-
Един познат някога ми казваше,че живота на всеки човек е като едно кълбо прежда.Когато се роди,кълбото е в пълен ред,но е някак празно.През живота си всеки се търси,оплита кълбото си,преминава през какво ли не...Според него всеки край има свое продължение.Т.е-твоят и моят край могат да бъдат толкова еднакви и да си пасват така сякаш цял живот са били едно цяло,така че когато се съберат да бъдат едно...
харесва ми да те чета,винаги ме замисляш...
поздрави!
П.П-по-добре не дърпай,намери продължението на своята прежда... -
Мамка му, настръхнах...
Настръхвам само при мисълта какъв може би е бил вътрешния ти свят след.. Скъсването.
(Четох го и по-рано днес, ефектът е същият) -
защото не се оглеждат самите себе си.
-
честно казано мисля че е напълно завършена творбата. все-пак попада в точната категория. някакви предложения какво повече мога да направя за нея?
-
Чехов е казал, че краткостта е признак на талант. Идеята ти е много интересна и го изчетох с удоволствие. Но ако го обработиш още малко, ще бъде наистина чудесно.
Поздрав ! -
...а звездите са толкова високо...
-
А може би просто трябва да вържеш примката на възелче зада несе развърже никога повече - поне да несе развърже на това място Привет. След всеки край има и начало. А и в най непрогледния мрак изгряват звезди
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Много идейно!
Поздрав!