.      Ако сте се изкачвали в Балкана до връх ''Козя стена'' и до едноименната хижа, знаете какво е вкодирано в наименованието  ...                                                                                                                                                                         С две приятелки, с пет-годишния ни син и съпруга ми, решихме с колата да “отскочим “до Троян и по-точно - до хижа ''Хайдушка песен''. Беше късна есен, а времето - не много студено и сухо... Настроени бяхме в края на седмицата за прекрасен отдих и бързо се приготвихме ... Нямахме късмет - хижата беше претъпкана. Но, само след минута се появиха две места за нощувка и настанихме там едната приятелка с нашия син. Времето напредваше и с мъжа ми и другата приятелка Доби, набързо решихме да се изкачим до хижа ''Козя стена'' и да пренощуваме там. Беше малко рисковано, но един от хижарите бил приятел на Добринка и тя ни увери, че добре познавала маршрута ...  Наближаваше три и побързахме... По това време на годината, вече към пет часа беше тъмно, но пътеката нагоре - доста стръмна... Ала ние бяхме млади, пълни с енергия и напредвахме по трудния и хлъзгав терен ... Снегът наоколо - дебел почти педя, беше стар и твърд на кора, а пътеката - утъпкана ... ............................................                                                                                                                                                                 Моята приятелка, може би заради своята скорошна среща с хижаря, говореше непрестанно и въодушевено, посочвайки наоколо причудливите скални хребети ... Но когато ни показваше „Кучето “, тя неочаквано се подхлъзна. И падайки по гръб върху шушлековата си грейка - полетя мигом в пропастта. Ние с мъжа ми се вцепенихме, най-вече аз. След като се посъвзех, започнах да викам, ала докато чуем гласа на Доби, измина цяла вечност... И като че ли от вдън земя, чухме вайкане и рев. Уплашена и крещейки, аз я зауспокоявах. Крещях и от радост, че е жива... А съпругът ми се спускаше вече надолу на помощ...  Обаче и моя милост не беше за завиждане - достраша ме и се качих на невисоко дърво. Но, от тази дива красота наоколо, повече ме достраша и напрегнато се озъртах за зверове. Гледах към светлинките на Троян, така примамливо-далечни и треперех. Колко ли чаках, докато чуя гласовете на мъжа ми и Добринка?! ... Издрана, натъртена и уплашена - той я теглеше нагоре с огромни усилия, хващайки се за оскъдните храсти. Ръката й вероятно беше счупена, ухото - разпрано. Опитахме да я поуспокоим и поехме към хижата, пряко сили ... Ориентирахме се, с Божия помощ и след около два часа, най-сетне бяхме в спасителните ръце на хижарите ...                                                                                                                                                                                                                                                       (Истинска история, със съкращения из "От онзи корен - горския ...")                                           .