Дъждовните капки барабаняха усърдно по предното стъкло на зеления мерцедес. Сивото небе се беше прихлупило и като че ли обещаваше, че пороят ще продължи дълго време. Росен се беше отпуснал на седалката и дишаше дълбоко в опит да се успокои. Преди половин час беше имал среща с мутрите, които се опитваха да отнемат бизнеса му. Като по чудо се беше отървал, с лъжи, че има роднина на висок пост в съдебната власт. Криво му беше, че държавата не защитава гражданите си. Толкова много надежди беше имал след идването на демокрацията, а се оказа, че… всеки трябва да се оправя сам. Да, беше му се разминало, но вероятно скоро щеше пак да има проблеми. Зачуди се дали да не зареже предприемачеството и да се пресели в чужбина, в Германия например. Все някак си щеше да свързва двата края, въпреки че не знаеше езика.
Извади цигара и я запали. Щеше му се да удари едно уиски, но нямаше как, защото беше с колата. Някакво движение отстрани привлече вниманието му. По тротоара вървеше дребничко русокосо моми ...