Много неприятна работа е този грип. Стовари ми се на главата в неподходящ момент и се наложи да изляза в болнични. На всичко отгоре ми натресоха един стажант за заместник, който не може да различи вагината от уринарния тракт – ега ти гинеколога, но има от ВМИ диплома като чаршаф. И този същият ще трябва да обслужва жени в напреднала бременност, в начален стадий, а също такива с проблеми при зачеването – все мои пациентки. Разбира се, че става въпрос за гинекологичен кабинет; това не е цех за разфасовка на свински шол. И така значи, въпросният хубостник, който се наливаше с анаболи, вместо да ходи на лекции и на когото баща му купи диплома за доктор /сигурен съм в тази дребна подробност, защото хванаха професора в крачка/, вече е при нас. Не зная докога ще е така, но докато делото се влачи с години из родните съдилища, той се домъкна да лекува моите пациентки, а аз се търкалям в леглото с висока температура и гълтам антибиотици. Хубаво е да имаш загрижен татко в касапския бизнес, който е в състояние да достави цяло прасе, превъплътено в бабеци и суджуци по точно време и на точно място; може и министър на здравеопазването да те направят. Така поне твърдят капацитетите в бранша.

Имах разправии с „главния” по този повод; викам му – махни ми го този от главата, от него не става и чеп за зеле, но той не ми обърна внимание и го наложи без да му трепне окото с коварния намек, че трябва да даваме път на младите кадри, защото старите /тоест - такива като мен/, в един момент започват да изостават от модерните тенденции. Все едно да твърдиш, че в последно време детеродния орган на жените е претърпял съществена промяна, което налага нови тенденции.

Ами такъв си е „главният” – калпаво копеле. Горе долу на равнището на въпросния дангалак, но му мели ченето и, когато неговата партия взе властта, първата им работа беше да пенсионират стария управител и да назначат този. Нещо нормално за държавните институции: не се гледат способностите, а партийното членство. И съвсем естествено, той незабавно се обгради с протежета пак на същия принцип и на същото ниво. Та по този начин екипът „бе ощастливен” с младия кадър доктор Ганев, който се настани в моя кабинет за луда радост на проблемните булки, докато аз реанимирам и псувам с умерен ентусиазъм коварния вирус. Притеснявам се да не направи някоя беля това момче не толкова, че после ще дърпат мен да давам обяснения за нещо, дето нямам вина, колкото от загриженост към нещастните женици, които би трябвало да обслужва. Това са човешки същества, а не компютри или силажокомбайни, че да си играеш на „проба-грешка”.

Разбира се, не ме свърташе на едно място и малко, като ми просветна, хукнах да видя как върви работата. Но напразно съм се притеснявал. Останах изненадан, когато влязох в чакалнята и видях доста млади жени, чакащи реда си и споделящи грижите си. За още по-голяма изненада, вратата беше заключена отвътре, явно с райбер, така че не успях да участвам в евентуален консулт. Изчаках да излезе пациентката и надникнах, но не забелязах нищо особено. Копелето – един дебеловрат какаванин с бръсната глава, преметнало слушалки /задължителен аксесоар/, вместо медицинска книга, четеше порносписание и дори не ме забеляза. В това време нахълта следващата пациентка и трябваше да освободя терена. Направи ми впечатление, че пациентката от предишния преглед имаше доста свеж вид /нарочно я загледах/ и стъпваше напето - също манекенка от ателието на покойния ми приятел Кристиан оф Рома. Изчаках още малко, за да констатирам, че следващата пациентка, подобно на предната, изглеждаше освежена и си тръгна с високо вдигната брадичка, сякаш е разговаряла със „Светия Дух”. Това ме шашна допълнително и изчаках третата. Резултатът бе същият, но така и не успях да се запозная с подробностите, защото вратата неизменно се заключваше отвътре. Докато вървях към къщи, не преставах да умувам каква ще да е тази „нова методика”, която предизвиква такова въодушевения сред пациентките. Да не би да им дава транквилизатори този хубостник, че са така доволни и щастливи? Работата е съмнителна; направо ще му потроша дебелата тиква.

Веднага щом ми просветна от този грип /свински ли е, кой го знае/, хукнах през глава към клиниката. Интересно, че още преди началото на работното време, пред кабинета се бе заформила солидна опашка. И то предимно от млади и добре изглеждащи жени. Този факт също ме наведе на особени мисли. Преди не съм бил свидетел на подобни ситуации; посетителките бяха предимно жени с доказани гинекологични проблеми, също и известен брой бременни циганки. Но тези са други. Те ме посрещнаха мълчаливо и, сякаш, не особено въодушевено; ама, че работа! Настаних се в кабинета, пооправих се и зачаках, но ми направи впечатление, че първата пациентка доста се позабави, което не беше съвсем типично. По едно време навън се чуха възгласи: „Искаме! Искаме!” Айде холан, какво може да искат? След което се обади мъжки глас – явно колегата отсреща: „Какво, бе момичета, какво искате?”

Започнаха да му обясняват едновременно няколко гласа; така и не разбрах какво им се е прищяло . Чуваше се ропот. Явно не бяха доволни от нещо, но ми беше трудно да проумея от какво. Накрая отворих вратата и погледнах навън, за да си изясня ситуацията. Забелязах между множеството негодуващи булки една позната пациентка, която имаше проблеми със зачеването и много се страхуваше, че мъжът и ще я напусне, ако не роди поне едно дете. Хубава жена, но определено нуждаеща се от квалифицирана помощ; дори обмисляхме варианта „инвитро”. Извиках я в кабинета и тя влезе, но сякаш без особено желание.

– Как е, как се чувствате? – започнах аз загрижено с надеждата да я предразположа.

– Ами добре съм – измрънка тя без ентусиазъм. – Не мога да се оплача.

– Ще трябва да продължим лечението. Налага се на първо време да посетите санаториума в Поморие – калните бани. После ще му мислим.

           – Ооо, но това вече не е нужно – стеснително отговори пациентката. – Вече съм излекувана.

           – Чудесно! – ококорих се аз. – Значи е имало резултат от нашата работа.

           – Има резултат. Всъщност, бях излекувана от доктор Ганев. Вече е регистрирана бременност.

           – Доктор Ганев?.. Регистрирана бременност?.. Много странно...

Останах като цапнат с мокър парцал. Всичко бях очаквал, но не и подобна развръзка. Значи излекувана от моя стажант доктор Ганев – онзи пройдоха, дето хал хабер си няма от медицина и знае само в какво се състои видимата разлика между половете. Направо ще падна.

           – Да, доктор Ганев – отговори сериозно жената. – Той прилага една особено подходяща терапия.

           – Аха, аха...

Пулех се като олигофрен и се чудех каква ще да е тази подходяща терапия. По мое виждане и, съгласно ортодоксалната медицинска наука, трябваше да бъде приложено най-напред калолечение и после – при липса на резултат, като последна мярка изкуствена процедура или „инвитро”. Методиката на този доктор Ганев е твърде интригуваща от гледна точка на класическите познания върху проблема.

Но явно вече няма смисъл от други мерки, щом пациентката е доволна. Докато разговарях с нея и накрая я освободих, навън продължаваха да се чуват възбудени гласове: „Искаме! Искаме!”

Не издържах и излязох в коридора.

           – Кажете, момичета, какво искате!

           – Искаме си доктор Ганев! – викнаха всички в един глас. – Сега и веднага!

Олеле, Боже, докъде я докарахме! Най-калпавият студент във факултета по обща медицина, който никога не е чувал за Хипократовата клетва /разправяше, че била Бюрократова клетва/ и няма представа на какво се дължи менструалното течение, сега е най-търсеният специалист – гинеколог в клиниката. Мамка и на тази професия; ще взема да се преквалифицирам във ветеринар! Или вече трябва да помисля за пенсия. Може би е прав управителят с тези негови „млади кадри”.

      – Няма проблем, момичета; ще го извикаме веднага вашия велик доктор Ганев.

Набрах номера по телефона и зачаках. Копелето още спеше. Обади се сънен глас:

           – Доктор Ганев, на телефона. Слушам ви.

           – Колега, налага се да дойдете в кабинета. – уведомих го аз. – Тук една група ваши фенки и пациентки ви чака с нетърпение.

            – Аха, ще дойда след половин час – обясни той. – Кажете на сестрата да приготви по едно кафе за всички.

           – Ок, ще бъде направено.

           – И на дърводелеца да смени матрака на онзи стар диван, че много скърца.

           – Ок и това ще бъде направено.

Хм, това пък за какво? Почесах се по главата и се опитах да проумея. Вече явно остарявам и нямам идея докъде се простират новите тенденции в науката и практиката. Както е тръгнало, май ще се наложи да доставим за гинекологичния кабинет дронове и месарски куки. Направо ми вкисна. Тряснах слушалката, награбих багажа и си тръгнах, без дори да се сбогувам. Възнамерявах някой друг ден да намина насам, за да подам заявление за напускане и пенсия. Явно ще трябва да се полекувам още от този гаден грип, дето ме нагази и да оставя на спокойствие младия колета доктор Ганев да прилага новите методики. Пътем минах през складовете в задния двор да ударя една ракия при моя стар приятел – параджията бай Станчо. Веднага ми направи впечатление една стълба, която бе изправена точно под прозореца на гинекологичния кабинет; преди я нямаше. Това пък за какво? Но работата се изясни бързо.

Докато си пиехме ракията с бай Станчо в неговата барака, навън се появиха някакви бараби от складовете за консумативи и един от тях веднага се покатери по стълбата. После занаднича през прозореца. Това направо ме шокира и ядоса; ама че гадория – някакви воайори.

           – Какво става тук, какво правят тези?

           – Ааа нищо, нищо! – успокои ме бай Станчо. – Млади момчета, радват се на нещо.

           – Но това е дразнещо. Гадно е – беснеех аз. - Как може!..

           – Еее – не е чак толкова страшно – отговори дружелюбно бай Станчо. – Появил се е някакъв млад доктор – гинеколог, който лекувал бездетните булки по най-изпитания начин на света.

Той се захили и ми намигна.

     – Ахааа! Аха.

Тряснах се по главата. Чак сега ми просветна в какво се състои тази „нова методика”.