Препускам към колата си. В бързината се подхлъзвам на стълбите, вкопчвам се за парапета и се олюлява, но запазвам равновесие. Събирам дъха си на пресекулки и продължавам да тичам.
Завъртам ключа. Съненият двигател прехърква и мързеливо засилва оборотите си. Нямам време да го чакам да загрее.
Тръгвам. Пак закъснявам. Радиото ме дразни. Все едни и същи теми – ревност, раздяла, малко любов или убийство – свикнахме даже с това. Ровя в движение и търся диск с музика. Знам, че е старомодно, но нямам друго устройство подръка. На светофара издърпвам един от купа. Поставям го. Просто поп, нищо специално, но е по-добре от радио. Енергично превключвам от песен на песен. Попадам на ретро хаус парче – може би няма такова понятие, за мен поне са си все актуални, щом съм ги харесала веднъж.
Понасям се в спомени. Отминали летни дни. Парти на плажа. Лица на хора изникват в главата ми. Всички са усмихнати и се носят в ритъма на музиката. Усмихвам се неволно, неосъзнато. Чувам същото парче да се излъзва ...