За напускането ми най-съжаляваха първолаците. И, може би, някои други…
Е, затрудних директора. Лош учител, беше станал чудесен администратор. И нали шеф – ама трябваше да има взети часове. Та само пишеше в книгата и се подписваше, а в стаята влизаше млад колега. Който получаваше неофициално парите за часа. Пък на директора се трупаше стаж за пенсия – уж педагогически…
Знаеха го всички, но градската управа си мълчеше. Щото беше и съветник от псевдосоциалистическата партия.
Напуснах с гръм и трясък. Просто видях програмата за втория срок и се възмутих. Часовете ми сложени в три смени – сутрин, следобяд и във вечерното. Е, можеше и да не се прибирам, ама имаше и друго.
Пляснах пред директора папка с документи – инвалидизиран, с някои права, той ми създава трудности…
Видиш ли, заобяснява ми, нямало как да си мръдне пръста, за да изпълни КТ… Щото часовете… разпределянето… ама…
Питам го – защо една колежка е с чудесно групирани часове. При това шеста година поред?
Ми, вика ми, трябвало да се ...