Сара - слънцето в очите на хората, красивата принцеса от приказките, добродушката, която винаги подаваше ръка. Всеки се чувстваше погален от съдбата около нея. Но тук идва въпросът - как се чувстваше самата Сара? Да, беше заобиколена от толкова много хора, но и се чувстваше толкова самотна. Но никой не се интересуваше от тази малка подробност толкова, колкото как да стигне до лично успокоение на душата. Родителите и постоянно пътуваха и рядко се случваше да може да се облегне на майчиното рамо и да си каже какво и беше на душата, или пък да получи ценен съвет от баща си. Приятели - не, такива не се срещаха. Те просто и завиждаха за голямото внимание, но не чуваха как тя с душа плачеше всеки път, когато се опитваше да им каже «Помогнете ми». Сара изпитваше топли чувства към едно момче, както тя го наричаше «принцът». Но този принц не разбираше от любов, от чувства и особено от диалози с момичета, и поради тази причина нашата героиня пострада и от тежкия шамар на любовта. Заобиколена от ...