Приказка с нещастен край ...
2 мин за четене
Имало едно време едно момче, което обичало едно момиче, но
не намерило начин да й го покаже... Той не бил голям красавец, но в очите му
това момиче било просто прелестно. Мислел си, че никога няма да види по -
красиво момиче в целия си съзнателен живот, дори бил сигурен. Те се обичали и
нещата между тях вървели прекрасно. Когато се виждали били най-щастливите на
света, знаели, че тяхната любов не може да бъде разбита, но момчето имало
различно разбиране за света от това на всички останали. Един ден без да искало
сбъркало... направило грешка, която не знаело как да поправи. Тогава на помощ
дошла мисълта. Момчето започнало да мисли и 3 дни и 3 нощи не спало като накрая
измислило... Решило, че грешката му е прекалено голяма и не може да я изкупи по
никакъв начин, за това решил да се раздели с момичето... Много време момчето се
измъчвало, защото чувствата в сърцето му не били затихнали, то силно обичало
това прелестно момиче, но прекалено късно осъзнало, че е направило по-голяма
грешка като се е разделило с момичето. Момчето започнало да измъчва съзнанието
си. Всеки ден се събуждало с мисълта за това момиче и заспивало с тази мисъл,
през деня, през нощта и между тях непрестанно мислело за момичето... Мечтите му
нямали край... С всеки изминал ден момчето се затваряло все повече и повече в
себе си... Но за да не покаже слабост пред хората, създало свое "копие" чрез
него то се показвало пред хората. Това копие било едно весело и жизнерадостно
момче, на което не му пукало за абсолютно нищо. По този начин героят ни се
опитал да забрави момичето чрез други момичета да преглътне мъката обгърнала
сърцето мъ, но нищо не помогнало. Един ден момчето се променило...Научило неща,
който до сега никой не знаел, направило си изводи за живота, за света, коренна
промяна в светогледа, мисленото, разсъжденията и тогава точно когато промяната
била завършена споменът за любимето момиче отново изплувал на преден план...
Обсипан в още по-голямо величие. Надежда изпълнила сърцето на момчето. То било
готово на всичко само и само да се събере отново с това момиче. И до днес това
момче още се опитва да си върне изгубеното. Пожелавам му успех, но до тогава
сърцето му ще бъде изпълнено с вечна мъка, защото другата половина от сърцето му
е някъде далеч в чужди прегръдки. Чужди устни докосват нейните, а момчето тъгува
там някъде по света и се опитва да върне своята любима с надеждата, че тя не го
е забравила ...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Любакис Todos los derechos reservados
, че ми подсказахте та занчи да речем, че момчето от моята историйка се казва Щорк и Вие ме помолите да се опиша с една дума ами ще ви кажа, че аз съм един "Щорк"