Приказка... все някаква...

Имало Едно Време, как силно бих искал да избягам от това начало, но няма как - всичко трябва да започне точно така, иначе не би било приказка. А понеже това е точно една малка приказка, няма как - правила, но по същество: Имало едно време една малка принцеса. Малка принцеса, която живеела в голямото кралство на големите си родители, и още от много малка притежаваше малка част от голямото кралство. Малка невидима част, лично нейна, очертана с невидими за големите хора граници. И както във всяко малко чудно кралство, тук имаше от всичко приказно и вълшебно, тук всички природни красоти бяха събрани на толкова малко пространство и всичко тук бе толкова красиво, та тук живееха всички приказни герои, феи, цветя, пеперуди. Тук бяха събрани всички малки красиви неща които някога бяха част от големия свят. Същият този голям свят, който с голямото си предизвикателство бе решил, че именно тези малки неща му бяха ненужни, и със своята голяма убеденост бе забравил за тяхната значимост до толкова, че ако някога в голямата си бързина големите хора пак ги срещнеха, не можеха да ги разпознаят. И така всичко малко, приказно и красиво бе решило да стане невидимо и сега живееше в малкото кралство на малката принцеса. И ако искате вярвайте, точно тук живееше Великденският заек, тук бе намерила дом Невинността и малката принцеса често я виждаше, докато се вглеждаше в малкото езерце на фантазиите, в което живееше една малка синя рибка. И тук дърветата можеха да говорят, разказваха истории, истории, от които принцесата научаваше малки неща за големия свят. Да, тук малката принцеса имаше всичко и всичко бе толкова малко, единственото голямо нещо тук бе щастливата детска усмивка на принцесата. И Край, дотук... Няма да слагам край на приказката, защото както във всички приказки, би следвало принцесата да порасне и така нататък. Не искам и да ви разказвам как малката принцеса се сблъска с големите амбиции на големите си родители, нито пък как един ден напусна малкото си приказно царство. Няма смисъл да разказвам повече, за да не превръщам малката приказка в много голяма, пък и аз май вече съм доста голям и приказните неща започнаха да ми се изплъзват и да стават невидими. И с това задължително начало "Имало едно време..."- значи ли, че всичко ще свърши и отмине... Знаете ли, нека забравим за приказката, просто да оставим малката принцеса да изживее щастливото си детство. Та това са просто някакви стени, които подлежат на боядисване, и просто някаква си бяла покривка, която рано или късно ще ви озадачи, защото няма да е на мода. Моля Ви, не отнемайте усмивката на принцесата. И ако не минавах за принципно сериозен и ако не ви бях на гости, какви рисунки бихме ви оставили заедно... А сега нека просто да поседим тихо и да я оставим да рисува, нека просто я погледаме.