1 mar 2011, 19:14

Приказка за човека

  Prosa » Relatos
1.3K 0 2

 Двама приятели се срещат, единият е тъжен, другият - усмихнат.

 - Какво ти е, приятелю, защо си тъжен? - пита усмихнатият.

 - Ами, не знам какво да правя вече, постоянно сметки, пари, разходи, баща ми почина, няма кой да ми помага - оплаква се тъжният.

 - Спокойно, всичко ще мине - отвръща веселият. - И моят баща почина, остави ми само заеми и банките ми взеха всичко, сега съм на улицата без дом и без нищо.

 - Тогава, защо си толкова весел? - пита тъжният.

 - Защото съм жив, приятелю - отвръща лъчезарно. - Защото моят живот сега започва и докато сърцето ми бие, аз ще се усмихвам. Душата никой не може да ми вземе!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лапето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...