1 mar 2011, 19:14

Приказка за човека

  Prosa » Relatos
1.3K 0 2

 Двама приятели се срещат, единият е тъжен, другият - усмихнат.

 - Какво ти е, приятелю, защо си тъжен? - пита усмихнатият.

 - Ами, не знам какво да правя вече, постоянно сметки, пари, разходи, баща ми почина, няма кой да ми помага - оплаква се тъжният.

 - Спокойно, всичко ще мине - отвръща веселият. - И моят баща почина, остави ми само заеми и банките ми взеха всичко, сега съм на улицата без дом и без нищо.

 - Тогава, защо си толкова весел? - пита тъжният.

 - Защото съм жив, приятелю - отвръща лъчезарно. - Защото моят живот сега започва и докато сърцето ми бие, аз ще се усмихвам. Душата никой не може да ми вземе!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лапето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...