1.03.2011 г., 19:14

Приказка за човека

1.3K 0 2

 Двама приятели се срещат, единият е тъжен, другият - усмихнат.

 - Какво ти е, приятелю, защо си тъжен? - пита усмихнатият.

 - Ами, не знам какво да правя вече, постоянно сметки, пари, разходи, баща ми почина, няма кой да ми помага - оплаква се тъжният.

 - Спокойно, всичко ще мине - отвръща веселият. - И моят баща почина, остави ми само заеми и банките ми взеха всичко, сега съм на улицата без дом и без нищо.

 - Тогава, защо си толкова весел? - пита тъжният.

 - Защото съм жив, приятелю - отвръща лъчезарно. - Защото моят живот сега започва и докато сърцето ми бие, аз ще се усмихвам. Душата никой не може да ми вземе!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лапето Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...