Приказка за Душата
„ -Защо ме разбираш така идеално?
-Защото ние сме двете части на едно цяло. Различаваме се само по обвивката."
Някога преди много години някъде далече в едно друго измерение, живееше Великия Творец. В това измерение нямаше глад и болести, войни и нещастия. Всъщност не можело и да има, защото не било материално. Навсякъде се носели души, чисти и светли. Излъчвали едно прекрасно сияние, което се сливаше с хилядите цветове на измерението. Сякаш невидим художник беше пръснал боите си.
Великият Творец, това беше художникът, всеки ден изваждаше един списък и поглеждаше в него. Почесваше се важно и обявяваше пред всички:
- Днес ще изпратим на земята душите под номера ...
После изваждаше едно ключе и се спускаше в тъмната дупка на своето измерение. Там цареше непрогледен мрак. Но се чуваше пърхането на другите души, сивите. Те не бяха лоши, но не виждаха цветовете, красотата. Случваше се понякога някоя сива душа да се оцвети, но беше много рядко това. И тук ритуалът със списъка се повтаряше.
После Великият Творец излизаше и врътваше ключа на тъмната дупка и се връщаше в своите светли покои.
На сутринта ставаше, взимаше вълшебната си пръчка и изпращаше душите на земята. Светлите и сивите. Всяка със своята мисия. И за да има равновесие на земята. Когато изпълнеха своята мисия той си ги прибираше обратно до следващото им пътуване.
Това се повтаряше безкрайно, защото всъщност душите бяха безсмъртни.
В един прекрасен ден Великият Творец се събуди със странно усещане в съзнанието си. Не беше го изпитвал преди. Може би беше знак, че трябва да промени нещо. Замисли се. Почеса се по ореола около главата и извади списъка. Там видя нещо необичайно. Една душа много често отиваше на земята и се връщаше обратно. Защо ли се получаваше така? Дали пък нейната мисия не беше прекалено сложна? Защо ли... Дали пък...
Много въпроси без отговор за момента. Тогава си спомни за странното усещане. Това е. Отговорът. Време беше да предложи нещо ново на хората. Да тръгнат по нов път на своето развитие.
Великият Творец взе своята вълшебна пръчка, замахна и раздели душата на две равни части. После без да гледа списъка, ги прати на земята извън него. И за да е пълен експеримента, изпрати и две души от сивите. Не беше предвидил само едно. Че, разделяйки светлата душа, не беше изключил функцията за разделянето. И вместо две, на земята отидоха четири сиви души.
Така в различни краища на един град се родиха шест бебета. Пораснаха съвсем еднакви. Но както често се случва в земния живот, всеки един от тези човеци тръгна по своя път. Да изпълни своята мисия. Двете светли души в началото бяха обсебени от сивите души, но бяха започнали неусетно своето привличане. В началото повече със сивотата си, защото сивото се беше настанило до тях и изпъкваше малко повече от другите цветове.
Отминала пролетта, лятото било към края си. Слънцето припичаше силно и даряваше всички с топлината и светлината си. В едната душа сивото постепенно избледняваше, докато не се превърна в чисто бяло. Свежо и невинно. Така започнала мисията на едната половинка.
Другата половинка в същото време се сивеела сред другите сиви души. От време на време в нея се проявяваха и другите цветове, но били много редки тези моменти.
Настъпил моментът на срещата. Сивоцветната душа, обкръжена от своите сиви приятели извън баланса на душите, раздавала от своята сивота. Не се съобразявала от сълзите и мъката на другите цветни и сиви души. Минавали дните. Великият творец, наблюдавайки експеримента си, внезапно кихнал. Чула кихането сивоцветната душа и погледнала нагоре към своето измерение с очакване да се върне. Но Великият творец не я прибрал. Закрил се със слънцето. А то взело, че засветило още по-силно. Нали излъчвало своята и на Великия Творец светлина.
Сивоцветната душа се замислила. Мислила и гледала слънцето. Сивото в нея започнало да избледнява. Тогава тя видяла колко красота има на земята. Започнала да търси нови души за приятели. Докато един ден...
Започна да изпитва някакво странно привличане в друга цветна душа. Гледайки я през своите очи виждаше различна обвивка, но еднаква цветност. Какво ли значеше това?
Великият творец не им казваше за какво отиват на земята. Сами трябваше да откриват своите мисии.
Внезапно чу едни звуци от една кутия. Хората им казваха песни и радио. И някаква странна дума – „ Любов”. Какво е това? Заслушваше се все по-често във звуците от кутията и в думите на другата душа. Започна да разбира всичко. И дойде нощ...
Когато другата душа я попита:
- Защо ме гледаш все така?
- Защото те обичам! – отвърна и разбра своята мисия.
Това беше. Да се изчисти от сивотата и да намери своята половинка.
От горе гледаше Великият Творец и се усмихваше. Експериментът беше успешен. Двете части на едната душа успяха да се справят със задачата и се бяха намерили. Наградата, която им изпрати беше вечен живот и щастие.
p.s. След като го прочетете, вижте каква е душата ви. И потърсете своята половинка. Защото на Великия Творец му хареса експеримента и той го продължи. Може би и вие сте част от него. Поздрави и усмивки!!!
© Христо Костов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Прекрасно е да вярваш в това. Любовта наистина е велика сила! Радвам се, че в този сайт откривам много цветни души. Само дето не ми се вярва, че душите горе си имат номера - като в затвора. По-вероятно е списък с имена!
-
Много е нежна и мъдра
-
Аз знам за тези души, и знам също че хората не умират докато не намерят половинката си! Пълното щастие идва когато я намериш навреме, защото понякога се случва да е твърде късно....
-
Благодаря ви!!!
-
Великолепна приказка за душата , Христо! Оцветена в различни цветове!
Браво на художника! Поздрав и -
Невероятно е ! Браво !
-
Ани, сродните души също са две половинки от едно цяло. А може би и повече части. Затова привличането е толкова силно.
Поздрави и усмивки и за теб!!! -
Всеки търси своята половинка за да намери своето цяло.
Но има и едни други души, наричат ги сродни, когато и с тях се
открием, тогава света става по светъл, по добър и усмихнат.
Поздрав за разказа Христо и усмивка. -
Благодаря ти, Галя!!! Приятна вечер на всички!!!
-
Приказката ти е наистина много хубава!
Браво!
Поздрав! -
Петя, Ина, благодаря ви!!!
Приятна вечер на всички!!! -
Поздравявам те, Романтико!
Чудесен разказ! -
Благодаря ти, Креми!!!
Всеки има своята половинка, дори и сивите души. Не казвам черни, защото няма такива. Такива стават вследствие на делата си и вижданията си. От всеки зависи каква да бъде душата му.
Поздрави и усмивки!!! -
Кити, благодаря и на теб!!! Поздрави и усмивки!!!
-
Чудесен разказ!!!
Благодаря ти!
Поздрави -
Благодаря ти, Джейни!!! Зная, че твоята душа, както и на много други е с цветовете на красотата!!!
Приятен ден на всички!!! -
Хареса ми тази приказка!
Много интересно е поднесена!
Браво Романтико! -
Благодаря ви!!!
Желая ви спокойна нощ!!! -
много е хубаво
-
Чудесно е Христо!
-
дълго мислих върху това
-
Красива приказка!
Мисля че Великия Творец винаги ни помага да намерим своята половинка стига да искаме много силно това и да знаем какво точно искаме
Всеки се старае да бъде цветен а не сив но доколко успява другите ще кажат
Браво! Поздрав! -
Е, неописуемо! Аз си избрах номер Прекрасно построено, силно и вълнуващо!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
