8 jun 2007, 13:06

Приказка за двамата джуджета 

  Prosa
2348 0 19
(Здравейте! Искам да ви помоля да не оценявате тези приказки. Писа ги дъщеря ми, като беше на 4 години (по точно ми ги диктуваше). Те са шашави и нестандартни. Само за хора с чувство за хумор. Сега тя ми разреши да ги публикувам. Не я огорчавайте с 2-ки. За нея е важно. За мен оценките са без значение.
Пин4е*)

/мини-приказка/:)

Имало едно време двама джуджета. Едното - най-умното (защото те били двама) рекло:
- Айде да си построим къщичка.
Другото - най-тъпото (защото те били двама) казало:
- По-добре да си построим дърво ябълково, или магазин.
И имало едно момиче. То ги попитало:
- Ей, какво правите вие тука, бе?
И те му отговорили:
- Нямаме си нито дом.
- Добре, аз ще ви построя къща с блок.
И имало едно човече. То било майка нещастна, защото си нямала дете.
И си родила момиченце с бузи алени като сняг и златно яйчице...

Април 1997

© Катрин Мартин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Сладурка Забавлявах се, ей!!!
  • Най-хубавата приказка, която съм чела!!! Ти ме подсети да напиша и аз подобна, благодаря ти, миличка!!!
  • алиса,
    връщаш ме
    в чудесата

    поздрав!

    кати
  • ДЕСИ,
    благодаря ти много!

    поздравченца
  • Браво на момичето!!
    Поздрав, най-сърдечен от мен!!
  • diana,
    надявам се да си се посмяла

    поздрав!
    за теб и за сестричката ти.
  • благодаря ви!

    радвам се, че съм при вас!

    Кати
  • Хм, и аз ги бях чувала... и се радвам, че ги споделяш с всички...
    Гуш*
  • Много истинско. Усмивка и умиление, и най-топли чувства към майка и дъщеря извика у мен тази приказка. Браво, че е записана.
  • дано и синовете ти летят.

    мама ми каза, че иска криле.


    Кати
  • Кати, големия ми син е почти на твоите години, опитвала съм се да дам на синовете си крила и свобода за летеж, затова винаги се радвам като усетя порива в младите.
    Истинско удоволстви е, повярвай ми.
  • етчи,
    не очаквах някой да има такова отношение към мен.

    аз съм само едно дете, макар и малко да съм пораснала сега.


    заради мама, знам, че ще ме прочетат...
    но знам, че й някои хора
    ще ме...оценят))


    благодаря ти!

    дано да е било забавно за теб.

    Това е важното

    Кати
  • Катрин, когато едно дете е избрало да го роди майка като твоята , то то е избрано и надарено да има крила.
    Даването на крила и свобода на въображението е най-хубавото което един родител може да направи за най-свидното си.
    Разпери ги и полети, следвай утъпканите пътеки и откривай свои.
    За мен е удоволствие да се докосна до чистотата на тогавашното ти мислене и виждане на приказката "за двамата джуджета"

    Поздрав и усмивка.
  • благодаря ти, моряко


    аз нямам претенции
    да съм пишеща.
    Ще се радвам, ако се забавлявате.

    Кати
  • Според мен - колкото повече се публикуват неща, отразяващи света на възрастните през детските очи - толкова по-добре за такива, като нас. Поне според мен!
  • aз съм катрин.
    Много ви благодаря, че прочетохте бебешките ми
    измишльотини

    а мама ще я дърпам за ушичките

    поздрав на всички:
    Кати
  • Майтапа на страна Йосева-приказката е супер яка
    К'во супер-направо е Уди Алън положението!!!
    Да не говоря за падането на крушите от дърветата и т.н.
    Поздрави и на двете!
  • Поздрав и от мен!
    Толкова са сладки, като разказват приказки като малки!
  • Как така 2-ки?! Напротив, много е забавно. Децата имат неподражаем и неустоим стил на разказване. За фантазията им да не говорим. Поздрав за малката писателка!
Propuestas
: ??:??