3 мин за четене
Приказка за двата облака
Хари беше седнал на пейката в парка и вече час наблюдаваше кроткото море. Чайките почти не смущаваха сумрачния покой на вълните, а те пък не личеше да се впечатляват от умисления повей на вятъра. Морска идилия. Хари погледна над себе си и видя две облачета. Едното беше бяло, а другото черно.
- Сигурно ще вали - намръщи се той.
*** *** *** ***
Двете облачета бяха приятели. Бяха израснали заедно. Макар и различни, бяха видели много, защото често летяха заедно и обичаха да са едно до друго. Едното беше бяло, пухкаво и усмихнато, а другото черно, грубо и намръщено. Бялото облаче винаги го даваха за пример – сочеха го с пръст и му се усмихваха. Някои хора му помахваха с ръка весело, някои обичаха да се снимат с него, а малките деца често вдигаха ръце нагоре към него в невинния си стремеж да се докоснат до небето. Посвещаваха му песни и стихотворения.
Черното облаче пък го избягваха още от училище. То искаше да е приятел с всички, но другите облачета бягаха далече от ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse