Приказка за Палечка Малечка от съседния блок

Приказката за Малечка Палечка, която се родила в чашката на лале вече е написана. Аз ще ви разкажа една приказка за момиче с името Палечка Малечка, но съвсем истинска и съвсем неродена от чашката на лале.
Тази Палечка Малечка се родила в една Софийска болница почти навръх Коледа.
Майката на това малко и чудно красиво създание се почувствала най-щастливата мама на света. В ръцете си държала една малка и истинска приказка. Гледала личицето на малкото момиченце и си помислила, че е съвършено. После погледнала пръстчета на ръчичките и краченцета, очичките и се влюбила в нея за цял живот.
„Любовта към детето е най-висшата любов!" си мислела щастливата майчица на малката Палечка Малечка. Тя се родила с името си. Мъничка колкото палец. Красива, като принцеса и очи виолетови, като теменужени полета. Докторът погледнал през очилата си попитал с дрезгав глас:
-Как ще се казва това момиченце? Още малко и е Коледа. Наближават много празнични дни. Може би, ще я кръстиш Християна или Христана?
- Ще нарека дъщеря си - Палечка Малечка - отговорила майката.
- Странно име, но по това време на годината стават и много други странни работи. Така че и Принцеска да я наречете няма да се изненадам. - промърморил докторът.
- О, тя е моята принцеса! Мойта сбъдната мечта - така казала майката на детето.
В това време на годината наистина ставали странни работи. Когато майката заспала, над желязната люлка се надвесили лицата на трите орисници.
Те живеели на Луната и рядко идвали на Земята, но този път дошли, защото не всеки ден се ражда Палечка на Земята. Първата Палечка се била родила много отдавна в тичинката на едно цвете, а за нея бил разказал приказка чудния Андерсен. Сега се раждала втора мъничка Палечка Малечка, при това не от магия и в цвете.
Първата орисница рекла:
- Палечке, отреждам ти красота и щастие.
Втората надвесила лицето си, а сребърните и коси се разпилели над люлката. Рекла:
- Палечке, отреждам ти дълголетие и успех.
А третата, която обичала да подлага хората на изпитания, казала:
- Да си все Палечка Малечка, докато не те споходи истинската любов.
Посре трите орисници отлетели със сребърните си криле към Луната.
Чул се шум и майката се събудила. Погледнала малката си дъщеричка и я връхлетяла страшна тревога. „ Дано си здрава и много щастлива миличка" - помислила си тя, а после умората я надвила и тя отново потънала в тежък сън.
След една седмица изписали майката с Палечка от болницата. Те се прибрали у дома и всички били много щастливи. У дома ги очаквало много топлина и любов, защото Палечка си имала братче и татко, които я обикнали, още щом зърнали хубавото и личице. Минавали годините. Майката на Палечка побеляла, а самата Палечка на ръст не пораснала, но на години узряла. Била щастлива и постигнала много успехи в своята работа. Всеки който я видел казвал - че е красива и ниският ръст не е болка за умиране. А Палечка наистина била красавица!
Имала дълги коси, а очите и греели в топла усмивка и стопявала леда и в най-студеното сърце. Ръцете и били нежни и изваяни. Тя обичала да свири на цигулка и пиано. Дори инструментите и правели по поръчка, заради ниския ръст. Макар и специална по свой собствен начин, Палечка се чувствала добре сред другите хора, нищо че били големи като великани в сравнение с нея. Пък и не познавала злобата. Нейния батко винаги се грижел за нейната безопасност. Таткото за нейната сигурност, а майката за уюта и топлината в къщи.
- Мамо, дали някой ден ще се омъжа? - питала Палечка Малечка.
Въздъхнала майката на момичето. Та коя майка не иска детето и да е щастливо с любим до себе си, но кой... кой ще вземе нейната Палечка за съпруга?
- Миличка, това не е най-важното. Ти постигна много успехи в учението и свириш прелестно на пиано и цигулка. Носиш радост на хората със своите концерти. Имаш нас. Не мисли за това, а и още си твърде млада.
- Вече съм почти на 20 години. Мечтая за любов - прошепнала Палечка Малечка.
Всяка нощ сънувала как среща принца на мечтите си, а всяко утро Палечка ставала все по-тъжна, защото не се случвало това чудо. И един ден, когато отворила очите си, изпитала едно странно чувство в душата си. Сърцето и биело по-различно. Сякаш не сърце, а птица пеела в гърдите и. Изтичала Палечка в градината пред сивия блок и видяла, че едно момче поливало розите.
- Ти кой си? - попитала тя учудено.
- Новият помощник на майка ти. Обичам цветята и реших да поработя като градинар, докато изуча за лекар.
- А ти какво обичаш да правиш?
- Обичам да свиря на цигулка и пиано. Искаш ли да посвиря за теб?
- О, да - възкликнал щастливо младежът.
Палечка Малечка взела цигулчицата си и засвирила чудна мелодия. Нейната музика докоснала младежа в сърцето и той почувствал трепет в гръдта си. Влюбил се в малката Палечка и я видял с очите на влюбен мъж. "Тя е красива и нежна, мила и чувствителна. Няма друга като нея!" помислил си той.
Не се въздържал и попитал:
- Палечке, ще се омъжиш ли за мен?
- Да, ще се омъжа за теб. Чаках те толкова дълго... - отговорило момичето. Дълго мечтах да срещна любовта. Навярно ти си любовта!
После се оженили и заживели в един апартамент, в който имало големи прозорци с пердета на жълти и зелени цветя, мек диван и много цветя във всяка стая. За съжаление НИЩО не се променяло. Палечка си стояла все така мъничка. А той започнал да излиза с приятели и да закъснява вечер. Палечка станала пак тъжна, а очите и все по-често се пълнели със сълзи. В един чудесен ден малката Палечка Малечка разбрала, че ще става майка. Нейните родители много се зарадвали. Щели да си имат внуче, мъничка рожба на тяхната обичана дъщеря. Деветте месеца минали неусетно и Палечка родила през месец май своята красива дъщеря. Щом видяла нейното лице, си помислила:
„ О, тя е най-хубавото нещо в живота ми и заради нея съм готова на всичко!"
И точно тогава, точно в този миг се случило чудото.
Помните ли третата орисница и нейното пожелание? В този миг Палечка изпитала истинската любов. И както била мъничка, изведнъж станала висока и стройна млада жена, защото сърцето и познало истинската любов.
- „Няма по-истинска любов от майчината!" - прошепнала третата орисница на сестрите си, докато гледала с далекоскопа си какво се случва на Земята.
Луната светела все така сребърно, едно женско сърце познало любовта, а животът продължавал да върви все напред и напред...
Сега някой се чуди какво е станало с таткото на новороденото момиченце?
Предполагам, а и се надявам, да е научил урока: че да обичаш - означава да си отговорен и грижовен, а ако не го е проумял, е изгубил най-красивото и истинско щастие на света - да гледа как расте детето му.
Палечка Малечка, която живее в съседния блок и вече никой не нарича така, е най-щастливата мама на света. Всяка вечер приспива малката си дъщеричка с песен, която достига до Луната и трите орисници:

„ На небето светят
хиляди звездички,
а пък в моите ръце
златно слънце свети.
Мойта сладка дъщеря
се усмихва на света.
Нанкай сладичко сега,
мило мое, нани - на..."

Лили Спасова

приказката е публикувана в сп. Арти, брой 21, 2007 година.