Приказка за правдата
Живял нявга един мъж в едно малко планинско селце. Не бил богат, но и не бил беден. Имал една нива, от която се прехранвал и хубава бяла къщичка точно на края на селото – на най-хубавото и тихичко местенце.
Мъжът имал двама сина. По-големият бил висок и строен, бил красив и работел като войник. Също така умът му сечал като бръснач. Яздел прелестен бял кон и цялото село го обичало. По-малкият изобщо не приличал на брат си – бил нисък, подгърбен, глупав и с крив нос. Зъбите му били жълти, устата му миришела лошо, а и бил кривоглед. Вместо кон, малкият брат си имал едно дребно мършаво магаренце. Цялото село го избягвало и всички му се подигравали – хем на него, хем на магаренцето.
Докато големият брат прекарвал дните си във веселие и забава, малкият работил неуморно дори и в най-голямата жега в нивата на баща си, защото никой друг не го искал на работа.
Така минавали годините. Бащата на двамата братя остарял и легнал на смъртно легло. Той повикал децата си и им рекъл: ...