- Бабо, не си ни казала защо имаш толкова много възглавници - и Роси погледна многозначително баба си -Нали не можеш да спиш на всичките наведнъж, а и дори и ние да сме ти на гости, остават ужасно много!
- Чакай да ги преброим - обади се Виктор - една, две, три...седем, осем, девет...
- Единадесет, дванадесет, тринадесет...- продължи братовчедка му.- Цели тринадесет възглавници!
- Ами...поколеба се баба им и изражението й стана дяволито, явно пак щеше да има приказка - когато намеря приказка, я крия в тях. И когато легнеш на възглавницата, тя се разказва, разказва...После я залавям, слагам я в компютъра и я изпращам да се разказва и на други деца. Но сега всички възглавници са пълни с приказки и изобщо няма място за нови!
- А къде точно ги криеш? - Виктор вече беше обърнал една от възглавниците и я изучаваше подробно.
- Неее,няма да ви кажа, в никакъв случай! - баба им беше категорична - Вие не знаете, но приказките сто на сто ни подслушват и като разберат къде са, ще избягат! И тогава ...