В ония далечни времена, когато елфите решиха да напуснат земята на своите въздушни кораби, едно малко елфче се скри в пещерата под водопада. Не послуша магьосницата Сиринда, която му каза:

- Момченце, не трябва да оставаш на тази земя! Тя не е за самотен елф. Липсата на любов ще те убие. Няма ли ги другите елфи ти ще бъдеш обграден само от злина.

Въпреки всичко той остана, защото обичаше тези поля, тези планини, това синьо небе... Видя за последно искрящите бели платна на отлитащите корабите и тръгна през гората. Трябваше да си намери скривалище, защото навсякъде бродеха тролове, орки и гноми. В най-отдалечената част откри огромен дъб, в чиято хралупа си направи къщичка.

Животът му не беше скучен, но усещаше някаква тъга и тежест в сърцето. Да, липсваше му любовта. Все по-често чуваше брадвите и трионите, с които троловете и орките поваляха дърветата от приказната гора.

Един ден, седнал до брега на реката реши да се прибере у дома и да заспи. Толкова дълго, че като се събуди неговите братя и сестри да са се върнали на земята. Речено, сторено.

Минаваха години, векове и тролове, орки, гноми се превърнаха в хора. Вярно истинската им същност трудно се променя, но все пак изглеждаха, като човеци. Мъжете бяха груби, мускулести и космати, а жените носеха прекалено развити полови белези. Но те си се харесваха така помежду си. На практика и истинските хора ги харесваха повече от своите предци и затова се свързваха с тях. Новите поколения носеха кръвта на злите орки и тази на хората. Те имаха в себе си скрита дивата подлост и злоба на тъмните създания.

Много силен шум го събуди. Подаде се от хралупата и пред нея имаше стоварен огромен чинар, който го помнеше, като малко дръвче. Сега хората имаха някакви странни триони и за минути всичко беше нарязано. Чу, как един от работниците се провикна:

- Тоя кух дъб е следващия.

Сърцето му биеше бясно. Събра, каквото имаше вкъщи и излезе, но остана втрещен. Нямаше я гората, нямаше я и реката. Навсякъде всичко бе с бетон и хвърчаха ламаринени кутии, в който седяха хора. Стигна до нещо, което приличаше на езерце и се огледа... И той се беше превърнал в човек. Вярно, не като троловете и орките напомпан с мускули, но беше човек. Дългата му коса покриваше малко острите връхчета на ушите. Изми лицето си и тръгна да разгледа новият свят, въпреки, че той го плашеше.

   Вече минаха няколко години откакто обикаляше. Постепенно свикна с шума, навалиците, безсмислени дейности, които вършеха другите, но тъгата вътре в него оставаше. Нямаше я любовта. Срещна много жени, но никоя не я усети близка до сърцето си. Винаги в тях откриваше тайното пламъче на орк скрито в очите им. Да, повечето жени го харесваха, защото беше интересен. Различен от другите мъже, но не и такъв, който да ги привлича с грубата си сила, с който да искат да продължат рода си, създавайки деца. Преди да напусне хралупата бе взел накити и предмети от елфите и забогатя, продавайки ги на хората. Така стана още по-примамлив за ненаситното око на злите сили.

Един ден срещна момиче в парка с изкуствени дървета. Беше красива и умна, защото отговаряше на въпросите му по странен за него начин. Стана му неловко да я погледне в очите, а може би се плашеше да не открие червеният блясък на орките. Връзката с нея продължи твърде дълго. Усещаше, че тя излъчва тихата музика на елфските песни. За първи път обичаше и това чувство му даваше крила. Всички край него бяха привлечени от тайнствената бяла светлина, с която сякаш светеше целият. Елфската душа му даде сила да твори прекрасни неща, стихове, песни, картини. Искаше да подари на своята любима всичко, което има. Ноо... Една нощ в съня му се появи отново Сиринда. Беше облечена в бяла рокля с воали и летеше сред облаци.

- Момчето ми, пази се, защото фалшивата любов е по-страшна от липсата на обич. Тя със сигурност ще те убие!

Събуди се и не искаше да повярва в думите на вълшебницата. Той обичаше и усещаше, че и тя го обича. Порови в торбичката си с накити от елфите и откри прекрасна брошка-пеперуда с инкрустирани аметисти. Това щеше да бъде подаръкът му за днес, защото всеки ден за него бе магично-прекрасен и подаряваше по нещо на своето момиче.

                                              Следва продължение