Животът приказка ли е, кажи ми? Или пък е сън? Дали е толкова розов наистина, колкото ме убеждаваха родителите ми, че ще бъде, като малка, когато ми разказваха поредната приказка за лека нощ Не! Отказвам да бъда герой в това произведение... Където има гладни и жадни. В което има нещастни и зли. Защо винаги добрите са наранени? Защо краят винаги е тъжен?... Ако е сън, събуди ме.
Всички ми казваха, че все още съм малка, че не разбирам нищо... Напротив. Отдавна се срещнах и запознах със Суровият Живот. Наясно съм със света, извън люлката ми, от която майка ми не дава да излизам...
Истината е тази, че Живота променя много хората. И единственият начин за оцеляване е да не го приемаш насериозно...
© Моника Христова Todos los derechos reservados