Е Ж К О
Посвещавам я на бодливите хора.
Ежко живееше в една топла хралупка в Светлата гора.Мама Таралежка се грижеше с много обич за него и трите му братчета.Досега те си играеха в хралупата,но навън вече беше пролет,Слънчо усмихнато топлеше земята и Ежко реши да се запознае с останалите обитатели на Голямата поляна.Речено-сторено.Излезе Ежко от хралупата и към него се затича Лиско.Поиска да го прегърне,но Ежко се сви и извади бодлите си.Научил се беше да се пази от бодлите на братчетата си.
-Ох,лапичките ми-изпищя Лиско от болка.Ежко разбра,че е сгрешил и се скри от срам зад големия дъб.
Там на сянчица си почиваше мъдрата Баба Меца.
-Какво стана,Ежко?-попита го тя.Ежко откровено й разказа как ,без да иска ,убоде Лиско.
-Няма страшно,Лиско до вечерта ще забрави за случката и утре ще си играете.Но запомни,Ежко-каза Баба Меца-когато искаш да бъдеш приятел с някого,първо си прибери бодлите.
-Добре,облекчено обеща Ежко и се прибра в хралупката,а мама Таралежка направи вкусни меденки.
На за ...