Е Ж К О

                                     Посвещавам я на бодливите хора.

    Ежко живееше в една топла хралупка в Светлата гора.Мама Таралежка се грижеше с много обич за него и трите му братчета.Досега те си играеха в хралупата,но навън вече беше пролет,Слънчо усмихнато топлеше земята и Ежко реши да се запознае с останалите обитатели на Голямата поляна.Речено-сторено.Излезе Ежко от хралупата и към него се затича Лиско.Поиска да го прегърне,но Ежко се сви и извади бодлите си.Научил се беше да се пази от бодлите на братчетата си.

 -Ох,лапичките ми-изпищя Лиско от болка.Ежко разбра,че е сгрешил и се скри от срам зад големия дъб.

Там на сянчица си почиваше мъдрата Баба Меца.

-Какво стана,Ежко?-попита го тя.Ежко откровено й разказа как ,без да иска ,убоде Лиско.

-Няма страшно,Лиско до вечерта ще забрави за случката и утре ще си играете.Но запомни,Ежко-каза Баба Меца-когато искаш да бъдеш приятел с някого,първо си прибери бодлите.

-Добре,облекчено обеща Ежко и се прибра в хралупката,а мама Таралежка направи вкусни меденки.

 На заранта Ежко отново излезе навън и видя,че Зайко и Катеринка си подхвърлят един огромен розов балон.

Затича се и той да си поиграе,но забрави за бодлите и балонът се наниза на тях.Пук!-и вече нямаше балон.

-Ех,какъв глупчо!-извика Зайко.Ежко се ядоса:

                                      - 2 –

 -Сега ще ти кажа кой е глупчо!-и тръгна да боде наред.Всички избягаха и Ежко остана сам.Отиде пак зад големия дъб и горчиво заплака.

 -Хей,Ежко,какво се случи,обиди ли те някой?

Баба Меца отново беше тук и съчувствено го гледаше.

 -Никой не иска да си играе с мен.-през сълзи й отговори Ежко и разказа цялата случка.

 -Не се тревожи,детенце.-каза мъдрата Мецана.-Утре ще си поиграете.Но запомни още нещо:отнасяй се с другите така,както искаш да се отнасят с тебе.

Ежко отново обеща да се поправи и се прибра в хралупката,където мама Таралежка бе направила вкусни ореховки.

 Утрото дойде,птичките огласиха поляната с веселите си песни и всички излязоха на слънчице.

 -Хайде да си направим поход!-предложи Вълчо.Всички се зарадваха и тръгнаха към Високата скала.Пътят беше дълъг и много се измориха.Ежко си изяде ореховките,които си носеше,но отново огладня.Гледаше как другите струпаха всичките си закуски на една обща маса и преглъщаше.На вечерта,уморен и гладен,едва се влачеше към хралупката,когато срещна Баба Меца.

 -Казвай,Ежко!Какво не е наред?Защо си тъжен?-попита го тя.И Ежко отново й разказа всичко.

 -Не се сърди на другите ,Ежко.Трябвало е и ти да им предложиш от своята храна.Но няма страшно-всеки може да сгреши,важното е да не повтаря грешките си.Върви си сега да си починеш,а за утре помни:винаги разделяй това,което имаш с приятелите си.Бъди усмихнат,защото никой не обича някой да му се мръщи насреща.

                                  - 3 –

 Ежко се прибра в къщи и помоли мама Таралежка да изпече на сутринта най-вкусните питки за неговите приятели.Стана рано,изми се,натовари питките върху бодлите си,сложи и по една червена ябълка за всеки и излезе на поляната.Всички много му се зарадваха,и от всекиго получи по нещо.После играха и се смяха и не усети кога свърши денят.Преди да се прибере,погледна зад големия дъб.Искаше да благодари на Баба Меца за добрите съвети,които му беше дала и да я почерпи с една ябълка.Но зад дъба нямаше никой.