ПРИКАЗКИТЕ НА БАЩА МИ
разказва д-р Елена Димова
Предговор
28.05.2004
В последно време все по-често си спомням думите на Мария /niclen4eto/: "Изглежда, че скоро ще умра, защото спомени от детството спонтанно се появяват в съзнанието ми". Тогава не я разбрах много добре, всеки има спомени и може да ги възпроизведе по всяко време. Тя умря на 31.08.2002. Това, което каза тя, се случи около година или две, преди да умре.
Спомням си думите на Мария, защото и при мен започнаха спонтанно да се появяват спомени от детството, за които не съм имала представа, че са оставили някаква следа в съзнанието ми. Когато се появи такъв спомен, задавам си въпроса, дали този спомен е бил важен за мен и виждам, че има зрънце мъдрост в него. Реших да ги записвам и да видя каква поука може да се извади.
27.01.07
Започнах да записвам спомените си, но си задавах въпроса, дали тези спомени ще бъдат интересни за някого. Дали има нещо интересно в моя живот, което си струва да се запише! При тези размисли, започнах да записвам спомените си, но само за себе си и си спомних, че моят баща много обичаше да разказва приказки. Предполагам, че те могат да имат някаква стойност. И така, покрай случайно появилите се спомени започнах съзнателно да си припомням и записвам неговите приказки.
СИТ СВЕКЪР, СИТА СВЕКЪРВА
Баща ми беше болен от дълго време. Болестите се сменяха една след друга. Дължаха се на трудния живот, който беше водил, а и годинките му станаха доста. Не се надявахме, че нещата ще се оправят. За да не стане тягостна обстановката в къщи, предложих той да разказва за живота си в Македония. Това стана традиция. Той много обичаше да разказва случки от живота в неговото село, за неговите съселяни. Случките, които разказваше приличаха на приказки. Той много четеше. Не зная дали това, което разказваше беше от книгите или от неговия живот. Обикновено, в тези приказки той беше главният герой. Голяма беше изненадата ми, когато разказа приказката за сития свекър и ситата свекърва. Тази приказка се учеше в училище, имаше я в читанките. Но струва ми се, че неговата версия е по-сполучлива.
И ето той започна.
Ние бяхме трима братя и една сестра. Излезе късметът на наша сестра. Искаше я попски син, един на майка и баща, от далечно село. Богато семейство. Оженихме я за това момче. След сватбата, тя заживя далеч от нас. От време на време получавахме някакви известия за нея, от наши съселяни, които минаваха през онова село. Бяхме научили, че мъжът й е отишъл на гурбет, да печели пари и тя живеела сама със свекъра и свекървата. Мина доста време без да получим хабер за нея. Улисани в работа, не намерихме време да я посетим. Един ден, един наш съсед ни запита:
- А бе, вие, сестра нямате ли? Няма ли да отидете да я видите?
Усетихме тревога в думите на съседа и решихме най-големият брат да отиде да я види. Отиде батьо, но на другия ден се прибра. Когато го разпитвахме сму-толеви нещо:
- Ами добре е - но когато говореше не ни поглеждаше в очите.
Ние, едно време, бяхме срамежливи. Имахме уважение към възрастните хора. Не ми хареса държането на батьо. Но скоро забравихме за неговото посещение. Дните минаваха еднообразни в работа, докато нашият съсед не ни стресна отново с въпроса си:
- А бе, вие, вашата сестра да не сте я отписали от живите?
Нещо ставаше с нашата сестра в онова село. Този път решихме, по-малкият брат да отиде. Аз бях най-малкият. Но и той, като големия, нищо не каза и той гузно гледаше и тъжно. Аз бях малко дели акъллия. Не останах доволен от отговорите на двамата ми братя. След няколко дена отидох на лов с пушката, нататък към онова село. Успях да прострелям няколко яребици и привечер пристигнах в селото на сестра ми.
- Добра вечер свато, свате. Бях на лов насам във вашите гори и рекох да се отбия да ви видя. Сестро, я вземи тези яребици, изчисти ги и ги сготви, че съм огладнял като вълк.
Свекървата и невестата се разшетаха около яребиците. Ние със свата, докато да изпием по една ракийка и да се разговорим, вечерята стана. Сестра ми пригот-ви масата и седнахме да вечеряме. Още не изяли първите залъци и свекърът каза:
- Сит свекър, сита свекърва, хайде снахо прибирай масата.
- Извинявай свато, ако вие със сватята не сте гладни, не вечеряйте. Аз цял ден, днес, бях на лов и не съм ял от сутринта. А мисля, че и сестра ми не се е нахранила. Ние с нея ще си похапнем.
Наядохме се със сестра ми.
- Сестро, събери остатъците от яденето и нахрани с тях кучетата, че и те трябва да хапнат.
Настана време за спане и си легнахме да спим. Едно време всички спяхме в една стая. Огъня в оджака гори. Таман бях започнал да се унасям, чувам сватът да шепне на сватята:
- Жено, гладен съм, виж там, направи нещо за хапване.
Става попадията, омесва една питка и я слага в жарта да се опече. Поразмърдах се аз в леглото.
- Попе, мисля, че още не спиш. Сега се сетих да те питам. Кажи ми по коя пътека да мина, за да отида утре на отсрещния баир. Нали знаеш ловец съм и то мераклия.
Едно време нямаше ток и вечерно време ползвахме светлината от огъня на оджака.
- Ела тук да ти покажа. Ако хвана този главния път за нагоре - и с машата чертая върху пепелта, над питката, - после наляво ли да тръгна или надясно? - отново чертая разклонение наляво и надясно.
И така питката още неопечена се разбърка с пепелта и нищо не остана от нея. Връщам се към постелята. Обръщам се на другата страна и заспивам. По едно време усещам, че свата и сватята се измъкват от постелята и се запътват навън към двора. Ставам и аз след тях, гледам запътват се към праза. Взимам една пръчка и започвам да ги налагам по гърбовете с нея и започвам да викам:
- Ставай попе, козите ти изядоха праза. Къш, къш оттука.
Прибираме се в къщи и отново се нагласяме да спим.
По едно време, чувам:
- Попадиьо, гладен съм.
- И аз. Да излезем да наберем малко сливи от сливата, да залъжем глада.
И отново се промъкват навън. А аз след тях. Намерих един кол, заудрях и завиках:
- Излез попе, магаретата изпокършиха клоните на сливата. Излез да ги прибереш.
- Не са магаретата, момче, ние сме с попадията. Гладни сме и не можем да заспим. Голям грях имаме към твоята сестра. Горката тя, как си е лягала гладна всяка вечер. Прости ни, това няма да се повтори повече.
- Простено да ви е. Ако това се случи още веднъж, цялото село ще научи какъв поп и каква попадия имат. Но ще трябва утре сутринта да искате прошка и от сестра ми.
И така моята сестра заживя нормален живот. Скоро мъжът й се завърна.
Поука: Трябва да се уважават старите хора. Трябва да уважаваме всички хора и да не вършим неща, с които да ги нараняваме. Животът е въртележка и не се знае кога ще ни поднесе такава гозба, каквато поднасяме на другите.
-----
Хабер - тур., известие;
дели акъллия - тур., луда глава; ум на юнак;
оджак - тур., нещо подобно на камина, може би това е първообразът на камината.