ПРИЛЕПИТЕ
Барът беше това, което той очакваше. Слабо осветено помещение с нисък таван. Все още нямаше много посетители, но достатъчно, за да остане незабелязан. Пристъпи бавно към вътрешността, но все пак достатъчно бързо, за да не привлича вниманието върху себе си. Седна на едно от високите столчета и си поръча питие. Избра такова място, че да е далеч от обсега на лампите, скрит от една декоративна колона по пътеката за тоалетната. Знаеше, че постоянните посетители обикновено избягват тази част на заведението. Запали цигара и започна, от своето скривалище, да оглежда посетителите. Странна смесица от хора, на пръв поглед нямащи нищо общо по между си, дребни чиновници от близките офиси, работници от строежа на съседната пряка, няколко таксиметрови шофьори, чакащи обикновено своите клиенти след края на работният ден на големият МОЛ отсреща, двама-трима безделници, зяпащи страницата с футболните резултати по телетекста, чакащи големият удар.
Хубавото на този бар беше това, че ги нямаше по ...