Прилепите

ПРИЛЕПИТЕ

            Барът беше това, което той очакваше. Слабо осветено помещение с нисък таван. Все още нямаше много посетители, но достатъчно, за да остане незабелязан. Пристъпи бавно към вътрешността, но все пак достатъчно бързо, за да не привлича вниманието върху себе си. Седна на едно от високите столчета и си поръча питие. Избра такова място, че да е далеч от обсега на лампите, скрит от една декоративна колона по пътеката за тоалетната. Знаеше, че постоянните посетители обикновено избягват тази част на заведението. Запали цигара и започна, от своето скривалище, да оглежда посетителите. Странна смесица от хора, на пръв поглед нямащи нищо общо по между си, дребни чиновници от близките офиси, работници от строежа на съседната пряка, няколко таксиметрови шофьори, чакащи обикновено своите клиенти след края на работният ден на големият МОЛ отсреща, двама-трима безделници, зяпащи страницата с футболните резултати по телетекста, чакащи големият удар.

            Хубавото на този бар беше това, че ги нямаше постоянните посетители, каквито обикновено висяха в кварталните кръчми и се знаеха по имена, знаеха подробности за себе си и се възприемаха като някакво затворено общество, трудно допускащо до себе си непознати. Точно заради това му беше определена среща точно тук, човекът, когото чакаше, мразеше публичността, защото тя бе нежелателна, имайки се в предвид с какво точно се занимаваше той.

            Постепенно започваше да се пълни с хора: краят на работният ден беше настъпил, служители, продавачи, секретарки и хора, чиято професия той не можа да определи, заеха места по бара и масите, за да получат своята доза релакс след монотонният делник.

            Точно това търсеше - анонимността на тълпата, съчетана с безразличието на средната класа, мислеща за своите кредити, ипотеки и належащи грижи и все пак достатъчно стабилна, за да пропусне хора като него и Виктор.

            Беше шест и петнайсет, когато Виктор се появи на вратата, с леко небрежен вид пристъпи в залата и без да се оглежда се насочи към него. Отлично знаеше къде е той, прилепите се надушваха и без да се виждат, а те бяха именно такива - създания, предпочитащи тъмнината и чувстващи се неловко на светло. Виктор мина покрай него без да го погледне и се запъти към тоалетната.

            Минута по-късно той стана от столчето си и също се отправи в указаната посока. Виктор стоеше облегнат на стената и стискаше пистолета в ръката си. Накара го да се обърне и ловко го претърси от главата до петите, беше чист.

            - Донесе ли парите?

            - Да, както се бяхме разбрали.

            - Дай ми ги, няма да те чакам цяла нощ!

            Той не чака втори път да го подканят, само за секунда ножът блесна на луминисцентната светлина, преди острието му да се забие в гърлото на Виктор. Не успя да издаде и звук, само очите му издаваха изненада и гняв.

            Когато излезе от бара, навън вече беше тъмно, точно както обичаше. Запали цигара и закрачи по тротоара. Дори не гледаше накъде върви, нямаше нужда от това, прилепите нямаха нужда от това.