Не мога дъх да си поема, трудно ми е, задушавам се. Сърцето ми бие учестено и препуска като лудо. Нямам миг спокойствие и треперя като лист, така съм ако не си около мен.

Съсипан, усмивката е химера, сразен и умислен, устремен към теб, това съм, когато те няма.

Не мога да те изгубя, не и теб! Не напускай живота ми, ще те последвам..това ще е просто съществуване!

Само бъди около мен, говори ми, гледай ме и ми се усмихвай, достатъчно е, стига ми дори присъствието в тишината, да знам, че си тук, да те погледна и да спре болката.

На шега, просто ей така и сега съм пристрастен към теб, зависим съм, към това просто да те видя дори от далече, за да потушиш поне за кратко тази буря в съзнанието ми.

Зависим съм от присъствието ти, дори и да те гледам, помахвайки ми от другата страна на пътя, просто разминавайки се.

 Секунди след като си обърнем гръб и вече съм в абстиненция, тежка и мъчителна. Няма друг лек за мен освен още една доза от теб, не ме е страх да предозирам, няма да се наситя, дори и да мълчим или да витаят погледите ни, знам че си около ме, това ми стига да не изпитвам жаждата и агонията по теб.