14.01.2016 г., 23:45

Пристрастен

592 0 0
1 мин за четене

Не мога дъх да си поема, трудно ми е, задушавам се. Сърцето ми бие учестено и препуска като лудо. Нямам миг спокойствие и треперя като лист, така съм ако не си около мен.

Съсипан, усмивката е химера, сразен и умислен, устремен към теб, това съм, когато те няма.

Не мога да те изгубя, не и теб! Не напускай живота ми, ще те последвам..това ще е просто съществуване!

Само бъди около мен, говори ми, гледай ме и ми се усмихвай, достатъчно е, стига ми дори присъствието в тишината, да знам, че си тук, да те погледна и да спре болката.

На шега, просто ей така и сега съм пристрастен към теб, зависим съм, към това просто да те видя дори от далече, за да потушиш поне за кратко тази буря в съзнанието ми.

Зависим съм от присъствието ти, дори и да те гледам, помахвайки ми от другата страна на пътя, просто разминавайки се.

 Секунди след като си обърнем гръб и вече съм в абстиненция, тежка и мъчителна. Няма друг лек за мен освен още една доза от теб, не ме е страх да предозирам, няма да се наситя, дори и да мълчим или да витаят погледите ни, знам че си около ме, това ми стига да не изпитвам жаждата и агонията по теб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...