Някога в далечни времена, в земята на израилтяните,, в Йерусалим по времето на управлението на Ирод Антипа, живя дърводелецът Рафаел от макавеевия род. Живееше с жена си Ревека и двамата си синове Давид и Макаби, в хубава къща с голяма работилница. От ранно утро до късна вечер, той изработваше хубави дървени предмети и така изхранваше семейството си, на което много държеше и обичаше. От малки двамата братя помагаха на баща си.
Семейството беше много сплотено, работеха заедно, празнуваха заедно, плачеха заедно и се смееха заедно . Давид, по-големият брат се задомил и му се родили деца. Семейството станало още по- голямо и още по-щастливо. Весел смях и глъчка огласял къщата. Но всяко хубаво нещо си има край. Дните на Ревека и Рафаел се свършили, а с това сякаш и щастието лека-полека започнало да се отдръпва.
Давид и Макаби продължили да работят в бащината работилница. Макаби пораснал и станал мъж за женене .
Един ден както работели, Давид извикал брат си и му казал:
- Макаби, дойде време ...