Някога в далечни времена, в земята на израилтяните,, в Йерусалим  по времето на управлението на Ирод  Антипа, живя дърводелецът Рафаел от макавеевия род. Живееше с жена си Ревека и двамата си синове Давид и Макаби, в хубава къща с голяма работилница. От ранно утро до късна вечер, той изработваше хубави дървени предмети и така изхранваше семейството си, на което много държеше и обичаше. От малки двамата братя помагаха на баща си.

Семейството беше много сплотено, работеха заедно, празнуваха заедно, плачеха заедно и се смееха заедно . Давид, по-големият брат се задомил и му се  родили деца. Семейството станало още по- голямо и още по-щастливо. Весел смях и глъчка огласял къщата. Но всяко хубаво нещо си има край. Дните на Ревека и Рафаел се свършили, а с това сякаш и щастието лека-полека започнало да се отдръпва.

Давид и Макаби  продължили да работят в бащината работилница. Макаби пораснал и станал мъж за женене .

Един ден както работели, Давид извикал брат си и му казал:

- Макаби, дойде време и ти да се задомиш. Да създадеш свое семейство. Сам разбираш,че къщата ще ни стане тясна. Затова ще ти предложа нещо. Тази къща е колкото моя, толкова и твоя. Можем  да я продадем, да разделим парите, да си вземем по един имот и да започнем отначало. Но аз съм вече семеен и имам деца, които трябва да изхранвам. Утвърдих се в занаята и имам много клиенти.  Децата са свикнали тук. Ето защо ти предлагам аз да остана в бащината къща и да откупя твоята част. С парите ти ще си вземеш имот - така и двамата ще бъдем добре. Послушай по-големия си брат - това е най-правилното решение.

Зарадвал се Макаби:

- Да, братко Давиде, умно си решил.  Свиден ми е бащиният дом. Така като си тук, домъчнее ли ми, ще дойда за малко при теб и ще ми олекне. А също така дърводелството не ме влече. Аз искам желязо да кова. Ще се изуча за ковач и ще отворя малка ковачница.

- Но да знаеш - продължил Давид - Ще ме чакаш две години да събера парите, да се замогна и ще ти се издължа.

- Съгласен съм - отвърнал Макаби - аз през това време ще изуча занаята и след  две години на този ден ще се върна и ще си оправим сметките.

Прегърнали се двамата и с тази братска прегръдка, договорът бил сключен.

На другият ден, Макаби събрал багажа си и се запътил към град Шахем, при един известен ковач да учи занаят.

За Давид се заредили добри години. Имал много и то заможни клиенти, изкарвал доста пари.

Сменил портата на работилницата, защото старата била счупена вече. Поправил покрива, престроил стаите по свой вкус, стегнал оградата. Нали това ще бъде неговият дом - да му е хубаво и удобно.  Грейнала къщата като слънце.

През това време Макаби изучавал ковачеството при майстор Лаван. Бил добър и сръчен ученик. Скоро започнал да изработва сам сечива, оръжия и други предмети за чудо и приказ. Чуел ли, че някой тръгва за Йерусалим пращал нещо изработено от него на брат си. Макаби станал майстор - ковач. Така минали двете години и той с радост тръгнал към родния град. Пристигнал в Йерусалим, отишъл при Давид. Прегърнали се двамата братя седнали хапнали, пийнали, всеки разказал какво му се е случило през изминалите години.

- Аз изучих ковачеството, станах майстор, спестих малко пари. И ти като ми откупиш дела, ще мога да си взема добър имот -  казал Макаби 

- Аз оправих къщата, ремонтирах и работилницата за да може да живеем и работим спокойно тук - рекъл Давид - и затова братко не мога сега да ти се изплатя. Ще ме почакаш още една година, няма как.

Натъжил се Макаби, но нямало какво да направи. Съгласил се, нали са братя, влязъл му в положението.

Започнал работа при ковача Саул. Намерил стая под наем при старицата Сара. Срещу 5-шекела на месец имал подслон и храна. Започнали трудни времена за Макаби. Ковачът, при когото работел не бил добър човек, не му плащал редовно. Налагало се да посяга към спестените пари. Нямал търпение да мине годината и да оправи живота си. Най-накрая уречената дата дошла, но за зла участ,  Давид още не бил събрал парите, понеже си взел нови машини и отложил  плащането с още една година. След като брат му си заминал, Макаби се разплакал. Не знаел как ще я кара занапред.

Видяла го Сара и го попитала :

- Защо плачеш синко, какво се е случило ?

Разказал й Макаби всичко от игла до конец .

- Синко - рекла умната старица - ситият на гладният не вярва. Ти ми плащаш за тази стая и за храната всеки месец по 5 шекела. Ковачът, при когото работиш не ти дава парите редовно - брат ти не може да разбере колко трудно е това за теб и предпочита да вземе нещо за своя дом и да забави плащането.  Ето защо, ти му поискай 3 шекела на месец за това, че ползва твоята част от имота. Тогава ще разбере, че не ти е лесно.

Послушал Макаби старицата. Поискал пари от брат си. 3-шекела на месец, за неговата част от имота.

Давид останал като попарен. Възмутил се, обидил се, но се съгласил. Прибрал се разстроен в къщи и споделил с жена си Рахил колко е наскърбен, че брат му иска да печели от него.

-Не разбирам как брат иска пари от брат, за това че живее в бащиния имот - възмутила се също Рахил - Макаби иска да печели от нас и ни ограбва.

-Няма да допусна това - отговорил Давид -Заделил съм някой шекел , ще взема и от Араон пари назаем. Ще си купим нова, по-хубава къща. Като продадем тази, ще му върна парите. Няма да разреша брат ми да ме ограбва.

Решението било взето, а Макаби заклеймен като безскрупулен печалбар. Охладнели братските отношения.  Невидима преграда застанала между тях. Давид  си купил нова къща, намерил купувач за бащината - златаря Лаван.  Двамата с него отишли при Макаби.

-Макаби, започнал Давид - много мислих и реших да продадем бащината къща, да разделим парите и да приключим с това. Това е майстор Лаван, известен златар. Той иска да я купи.

- Съгласен съм - отвърнал Макаби, макар че свиден му бил бащиният дом, но виждал края на несгодите.

- Съгласен си, ама да знаеш, аз направих много ремонти, всичко това е пари и ще трябва да си ги удържа. Така е справедливо .

Примирил се и с това Макаби, вярно пари е дал Давид,  макар и ремонтите да ги е правил за себе си. Разбрали се с Лаван за цената и сделката била сключена.

- Честито, Лаван сдоби се с чудесен имот - поздравил Давид златаря - Още утре ще започна да се нанасям в новата къща. До седмица - две, ще освободя.

- Чудесно, вземи си всичко, защото и моята покъщнина е много и искам къщата да е празна.

Разделили се всички доволни и щастливи. Давид и Макаби се надявали да се затоплят братските отношения, отново да бъдат неразделни в радост и скръб.

Давид и семейството му с нетърпение чакали да се пренесат в новия си дом. За няколко дни приключили с пренасянето на багажа.  Доста вещи останали. Не искали да ги вземат, защото някои били още наследство от родителите им, а други просто не им трябвали. Тогава Давид решил да предложи на Макаби да си вземе и той каквото му трябва. Отишъл при него и му казал:

- Братко, аз взех всичко което ми е нужно, не искам нищо друго. Иди, виж и на теб ако ти хареса нещо - вземи го. Може да вземеш всичко.

Чувствали братята как отново идва топлина в сърцата им, как се завръщали добрите дни.

Отишъл Макаби в родният дом. Спомени нахлули в главата му. Погледът му се спирал на предмети, които помнел от детските си години. Развълнувал се. Започнал внимателно да се оглежда, та дано да изплуват още скъпи спомени. В един момент забелязал подаръците,  които бил изпратил на брат си от Шахем и които бил изработил за него с много любов. Болка пронизала сърцето му. Те били част от излишните вещи, които Давид не желаел да вземе. Отрезвила се главата на Макаби, оставил спомените настрана и се заловил за работа. Натоварил всичко в каруцата с която дошъл, почистил и си тръгнал като оставил къщата празна, както заръчал Лаван. Някои от вещите решил да остави за себе си, а с други да зарадва неколцина бедни за приближаващата Пасха.

След броени часове, Давид решил да види как вървят нещата, какво си е харесал Макаби. Отишъл до къщата. Отворил вратата и останал изумен. Къщата била абсолютно празна. Спомнил си, че доста от нещата ги бил купувал той. Почувствал се отново ограбен от собствения си брат. Черни облаци обгърнали душата му.

Била година 33-та от н. е. Свещеният за евреите празник Пасха, но в душите на двамата братя се стелели студ и  мрак. Никой от тях не бил с празнично настроение. Сутринта след Седер и двамата решили да излязат из града да се поразсеят. И двамата искали да отидат до храма. По улиците имало много хора. И Давид и Макаби били много умислени, не усетили как тълпата следвайки мъченик носейки кръст на рамо, ги повлякла към близкия хълм наречен Голгота. Когато мъченикът бил разпнат и вдигнат на кръста, от устата му се отронили думите  - Прости им Господи, те не знаят какво правят .  В този момент, погледите на двамата братя се срещнали.  Отнесени в мислите си, помислили , че думите са отправени към тях. Погледите им се насочили към този, който ги изрича. Изведнъж се сепнали, познали Спасителя. Били присъствали на негови проповеди. Това бил Спасителят, който издъхвал на кръста за любовта, за добротата, за спасението на човеците, дори и да не са му родни братя ...