Приятелки сме - всичко си споделяме
Когато работех в банката с колежките бяхме приятелки и всичко си споделяхме за децата, за свекървите, за мъжете. Коя по колко пъти, сутрин ли, вечер ли, какво и как. Подробно. Като идваха да ни взимат от работа ние поздравявахме този, който е уважил жена си сутринта рано. Той се изчервяваше и питаше другите мъже:
Точно след Нова Година с мъжа ми се скарахме. Детето беше във ваканция. Колежките ми, с децата, си бяха заминали в Чепеларе за ваканцията. Така ли, викам си, щом ми се сърдиш, аз няма и минута да седя при теб. Обадих се на момичетата да ми запазят стая, обадих се на друга дружка да дойде да ме вземе с колата и заминахме право на Пампоровец. Изкарахме разкошно една седмица. Прибрахме се, моят пак не ми говори. А, какво става? Викам си: да не ме закача толкова дълго време, само си е намерил любовница да ми върши черната работа. И реших да си отбелязвам в календарчето с точка, кога ме е уважил. Мина се още ден-два и... се започна... пропуснатото. Точка до точка. Ден-два почивка и пак точка до точка. Бая бяхме наваксали пропуските за двете седмици, че и преизпълнение на плана имаше.
Един ден, в работата, Марианчето ми бърка в чантата за календар, нещо да провери и ме пита уплашено:
Тя ми показва календарчето и аз през смях й разказвам как моя ме е изоставил, ама после наваксва пропуските.
Разказала нашата на мъжа си за календарчето и нейният започнал от време на време да я пита:
Много бил обезпокоен горкият, че е по-млад, а изостава с графика. Един ден идва Марианчето и ме пита:
© Светлана Лажова Todos los derechos reservados