Приятелки сме - всичко си споделяме
Приятелки сме - всичко си споделяме
Когато работех в банката с колежките бяхме приятелки и всичко си споделяхме за децата, за свекървите, за мъжете. Коя по колко пъти, сутрин ли, вечер ли, какво и как. Подробно. Като идваха да ни взимат от работа ние поздравявахме този, който е уважил жена си сутринта рано. Той се изчервяваше и питаше другите мъже:
- - Абе, тия нашите всичко ли си казват?
- - Жив да си братко! И кога, и по колко пъти ходиш до тоалетна се знае.
- - Мале, ужас!
- - Ще свикнеш, още си нов.
Точно след Нова Година с мъжа ми се скарахме. Детето беше във ваканция. Колежките ми, с децата, си бяха заминали в Чепеларе за ваканцията. Така ли, викам си, щом ми се сърдиш, аз няма и минута да седя при теб. Обадих се на момичетата да ми запазят стая, обадих се на друга дружка да дойде да ме вземе с колата и заминахме право на Пампоровец. Изкарахме разкошно една седмица. Прибрахме се, моят пак не ми говори. А, какво става? Викам си: да не ме закача толкова дълго време, само си е намерил любовница да ми върши черната работа. И реших да си отбелязвам в календарчето с точка, кога ме е уважил. Мина се още ден-два и... се започна... пропуснатото. Точка до точка. Ден-два почивка и пак точка до точка. Бая бяхме наваксали пропуските за двете седмици, че и преизпълнение на плана имаше.
Един ден, в работата, Марианчето ми бърка в чантата за календар, нещо да провери и ме пита уплашено:
- - Мила, добре ли си?
- - Да, що?
- - Ама ходила ли си на лекар скоро?
- - Не, защо да ходя?
- - Какви са тези кръвоизливи, цели два месеца? Задължително иди на лекар, с това шега не бива!
- - За какво ми говориш?
Тя ми показва календарчето и аз през смях й разказвам как моя ме е изоставил, ама после наваксва пропуските.
- - Ма твоя мъж е с 10 години по-млад от моя отличник, но това...
Разказала нашата на мъжа си за календарчето и нейният започнал от време на време да я пита:
- - Аз догоних ли го?
- - Още не си!
Много бил обезпокоен горкият, че е по-млад, а изостава с графика. Един ден идва Марианчето и ме пита:
- - А как си отбелязвате, когато... сутрин и вечер?
- - А, това трябва да го пробвам и ще ти кажа. Щото съм го позабравила.
- - Моля те недей, нека първо изравниме, щото моя се поболя.
- - Добре, ма, па ти му кажи, че с 1 точка сте пред нас. Водите в резултата.
- - Тая па, ти луда ли си?! Всъщност, луда си, кой си води такъв календар, само ти можеш да го измислиш?!
- - Е, браво, повече нищо няма да си споделям.
- - Нали те знам, че не можеш, айде дерзай, измисли още нещо по-така.
- - Само кажи! А знаеш ли, Надето нещо е измислила за събуждане на мъжете?!
- - Айде при нея да разберем.
- - Айде, ще научим нещо ново! Тая що е шашава ще им развинтим фантазиите. Не им е лесно с нас, ама кой издържи е юнак, само така! Да са ни живи и здрави, че ни търпят щуротиите!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Лажова Всички права запазени
