Призована
Това, което ще Ви разкажа, се случи преди няколко години. Не е за хора със слаби сърца. Предупредени сте!
Денят беше осми март. С приятелки решихме да се забавляваме в произволен бар. Нямахме резервация никъде, а сами разбирате, че в ден като този шансът е минимален. За наш късмет намерихме свободно сепаре още в първото заведение, в което влизах за първи път.
Още с пристигането, забелязах мъж, който ме наблюдаваше натрапчиво. Средно висок, жилест, лице брадясало с изсечени черти, най-тъмните очи, които съм виждала. Ужасно силно ме привличаше, животински, чист нагон.
Като на забавен каданс го гледам как се приближава към нашата маса. Устата ми пресъхна от вълнение. Наведе се, отърка брадата си в нежната ми кожа. Подпали ме. Усетих аромат на любим мъжки парфюм.
- Чаках те, закъсня! Ти беше призована тук. Сега стани и ме следвай.
Като хипнотизирана тръгнах след него. Заведе ме в съседно помещение.
Всичко, което последва, или което си спомням, се случи с мое съгласие. Не съм била насилвана.
Мъжът имаше нещо като пръстен, имитиращ орлов нокът на върха на показалеца. Само замахна и блузата ми се разтвори. Оголи гърдите ми. Одраска зърното ми. Избиха капки кръв. Облиза ги, вкусваше ме. Целувките му бяха хищни. Силно доминантен тип. Повдигна ме като перце. Облада ме бързо. Имаше нещо сюрреалистично във всичко това. Не усетих грам емоция в него. После ме предаде на шофьора си да ме заведе у дома.
Бях пожелана, употребена и забравена.
След известно време разбрах, че съм бременна. За моя изненада, всеки месец идваше чек за сериозна сума пари. Подозирах, че е от него, но се чудех той откъде знаеше, че очаквам дете.
Родих момченце, пълно копие на баща си. Дори нрава му беше взел. Когато за първи път го взех да го накърмя, ме ухапа, кръв потече. Мачкаше с малките си ръчички наедрелите ми гърди и ме гледаше право в очите. А аз изпитвах силна възбуда точно в тези моменти. Казаха ми, че било нормално, матката се свивала. Но аз кърмих почти година, а тези усещания останаха.
Времето летеше, малкият растеше като умно и красиво дете.
Един ден на врата се позвъни. Беше Той, без никаква промяна, годините не го бяха докоснали. Без да ме погледне, хвана за ръка момченцето ми и го отведе. А то бе толкова малко. Само на 6 години, 6 месеца и 6 дена.
© Дани Сулакова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Да започна отзад напред.
Здравей Младен!"Демиан" на Херман Хесе не го бях чела. Намерих го и съм заинтригувана от от автора и началото на книгата. Благодаря за вниманието!
Вале усмивка с трапчинка за теб
Анджи, колко хубави неща само, отидоха в канала, като се изтри! Но както казва Криско "Да сме живи и здрави"
Ригит, какво да те правя тебе ма леля? Нали казах край, финиш, капито, този път завинаги! И какво сега да се отмятам ли? Това беше снощи.
Днес се събуждам с цял филм в главата. Със заглавие, герои, цветен, саутрак, с аромат от моя си жанр.
Голям си дразнител, да знаеш!
Не обещавам нищо! Може би -
Чети "Демиан" на Херман Хесе, Дани, ако вече не си го направила.
Хареса ми разказът ти. Лаконичен и добре изграден, с логическа свързаност. А за числото 666 има една тайна, но слава на Него - така е кодирана, че не е за простосмъртните, а само за Онези със синя кръв от една синкаво светеща звезда. Поздрав! -
Аааа не е така точно. Моите са си на място. Ама ма бяха комадировали тук таме. Че това де съм го написал много са разминавало с реалноста. За това и ма праиха в командировката. По съответните места. Зер да съм буза до буза. И то не само със съответната Муза. Ами и със сютюациите които описвам. Щото май се оказва че пиша за някакви си светли личности... Пъъък то нали Светлината било лично преживяванеее... И нямало друг начин... Освен лично да се явя в зоната й
Ееее ама добре е това че няма да смениш жанра. Виждаш ли и аз не съм сменил моя.
Знаш ли Лелче ако ми напишеш нещо кратичко и ми поивдигнеш топката тъй че да е удобна за забиване ще се опитам да ти я върна в полето.
Ко шъ каиш за едно разказно спрингче? Ама на принциа Лелчетата канят? А?
-
Първо да кажа наздраве на Валери, че прижадня момчето да ме чака. То дошло ракиено време, а аз още поработвам.
Наздраве и на теб, лелиното. Не си се вясвал тъдява бая време. Гледам и ти не пишеш. Музите са го ударили на живот и ни зарязаха. Направо ме е страх като решат да се завърнат. Моята преди да офейка, рече "и не си мисли да сменяш жанра". И смея ли да и се опъна! Като се нахойкала, видиш ли ти, можела да благоволи да се весне. И аз още чакам
Айде, че затварям дюкяна! Сполай ти Ригит! Блага нощ на всички люде! -
Мдаааа... Виж ти! Лелчеее амаааа то мои и както си стоиш той па да те спооди. Това че не го бъзикаш добрее. Амааа това че не пишеш вече... Никак си не е добре!
Щото ти кат си имаш талант що па да го праосваш зер? Кво ти пречи да пишеш без да викаш Ргатия? Амиии няма да пишеш за трите пестици или за лукавите изкушения на слабоволевите люде. Пиши например за по - така орицата. Има толкова теми случки и неща, които са далеч от казаня с катрня и прауляците на кюмуря от преизоднята. Че то така кат са замисля може и цял живот да не ти стигне да пишеш за тях.
Пъъък ако някой нарочно ти е кастрирал крилцата на Музите само кажи.
Ще им спретнем една транзпалнтацийка. Колко му йе! Ей гу на де и Лос Анджелис и пустинята Мохаве. Отскачме до онова огромното гробище за самолети Зъмваме некое и друго крилце от подходящия смолет. И готово.
Само кажи и сме там.
Пъъък после лесно. Имат ли Музите ти крила. Сядаш и си пишеш. Колко му йе я? -
Аз вече слушкам, Ригит. Не се заигравам и бъзикам с Рогатия.
Ето на, не пиша вече. Не му се мяркам пред очите, та може в навалицата да ме подмине -
Хмммм! Чета и си мисля чееее... Когато човек си има вземане даване с Дявола... Пък било то дори само някаква си сексуална фантазя ... Винаги има нещо трагично в последствие... Като например това да ти отнеме най - скъпото което си мислиш че си е твое... И то умножено по 666 ...
-
-
С откъснат поглед ме превзе към твоите спомени
-
Напълно съм съгласна с теб Ирен! И в реалния живот е така! Ето преди малко влиза в магазина един дядо с кошница с мед и лотарийни билети. Варненци си го знаем. Винаги усмихнат, на дядо Коледа прилича. Влиза с думите "идвам да ви подаря едни 100 000 лева" Е как да не се усмихнеш.
Добра дума, усмивка, светли мисли...подавам сигнал на вселената -
Голяма съм клюкарка... Ама не можах да пропусна коментара ти, както и да изкоментирам и аз. Хич не е откачено. Изпускам това със Сатаната някъде покрай ушите. Но това "Всяка мисъл, дума, фраза е енергия, която се натрупва" е абсолютно вярно. За това и избягвам да чета автори дето текстовете им оставят белези по душата ми. Може да са чудесни , силни, обаче аз търся това, което внася положителна енергия, светлина и любов в мен.
-
Благодаря Бубе! Виж какъв коментар ми написаха на едно друго място за този текст:
" Не се заигравай със сатаната дори, когато пишеш. Така подхранваш тъмните енергии. И без това доста хилядолетия ни е трудно да се борим с тях. Сега сме в последната фаза. Всяка мисъл, дума, фраза е енергия, която се натрупва. Сега е нужна положителна такава! Иначе замисълът ти е оригинален. И както винаги увлекателно си го описала. Но то е като верижна реакция. Докато хората четат, пред тях изникват представи, а те пак са свързани с мисълта и енергията й, която захранва тъмната страна. Сатана наистина съществува и неговите войни са тук. Вече дори не се крият.Който има отворено съзнание, ги разпознава. Откачено звучи, но е така." -
Струва ми се доста схематично. Не ми създава впечетление за ралност.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Ти па сега ма метна в категорията на Дразнитлен... Бряяяях на туй жените нивгаш не мои да им рабереш категоризациите Бряяях...
Аз много жените ни ги познавам. Щот гледам охлюви
Ноооо ми се чини чееее... Щом ина женка ти каже в края на рецитацията си онова треперливото - Може би ... Все ми са иска да си мисла че то това Може би! Тооо е малко повече от онава другото твърдо женско НЕ, което всъщност си е едно горещо ДА!
Доообре Лелече що си рекла Може би нека е Може би!
Ииии от всичко което изброи че ти е в главата най - ми е любопитно как ще опишеш миризмата дето ти била Ееее там дето ти е била.
В ноща в идеите или под перата на нощната Муза която те е споодила.
Хайде Може би ти пожелавам Леко перо и Длибока непресхваща мастилница.
Пъъък Може би... каквото такова сега