Призована
Това, което ще Ви разкажа, се случи преди няколко години. Не е за хора със слаби сърца. Предупредени сте!
Денят беше осми март. С приятелки решихме да се забавляваме в произволен бар. Нямахме резервация никъде, а сами разбирате, че в ден като този шансът е минимален. За наш късмет намерихме свободно сепаре още в първото заведение, в което влизах за първи път.
Още с пристигането, забелязах мъж, който ме наблюдаваше натрапчиво. Средно висок, жилест, лице брадясало с изсечени черти, най-тъмните очи, които съм виждала. Ужасно силно ме привличаше, животински, чист нагон.
Като на забавен каданс го гледам как се приближава към нашата маса. Устата ми пресъхна от вълнение. Наведе се, отърка брадата си в нежната ми кожа. Подпали ме. Усетих аромат на любим мъжки парфюм.
- Чаках те, закъсня! Ти беше призована тук. Сега стани и ме следвай.
Като хипнотизирана тръгнах след него. Заведе ме в съседно помещение.
Всичко, което последва, или което си спомням, се случи с мое съгласие. Не съм била насилвана.
Мъжът имаше нещо като пръстен, имитиращ орлов нокът на върха на показалеца. Само замахна и блузата ми се разтвори. Оголи гърдите ми. Одраска зърното ми. Избиха капки кръв. Облиза ги, вкусваше ме. Целувките му бяха хищни. Силно доминантен тип. Повдигна ме като перце. Облада ме бързо. Имаше нещо сюрреалистично във всичко това. Не усетих грам емоция в него. После ме предаде на шофьора си да ме заведе у дома.
Бях пожелана, употребена и забравена.
След известно време разбрах, че съм бременна. За моя изненада, всеки месец идваше чек за сериозна сума пари. Подозирах, че е от него, но се чудех той откъде знаеше, че очаквам дете.
Родих момченце, пълно копие на баща си. Дори нрава му беше взел. Когато за първи път го взех да го накърмя, ме ухапа, кръв потече. Мачкаше с малките си ръчички наедрелите ми гърди и ме гледаше право в очите. А аз изпитвах силна възбуда точно в тези моменти. Казаха ми, че било нормално, матката се свивала. Но аз кърмих почти година, а тези усещания останаха.
Времето летеше, малкият растеше като умно и красиво дете.
Един ден на врата се позвъни. Беше Той, без никаква промяна, годините не го бяха докоснали. Без да ме погледне, хвана за ръка момченцето ми и го отведе. А то бе толкова малко. Само на 6 години, 6 месеца и 6 дена.
© Дани Сулакова All rights reserved.
)))))))
