21 oct 2018, 16:49  

Призраци

  Prosa » Relatos
921 9 22
2 мин за четене

 

          

 

           Живееха само двамата в голямата вила на върха на селото. Той всеки ден слизаше до пощенската станция. Тя садеше цветя и им говореше, а те кимаха с главици срамежливо и пърхаха с венчелистчета около нея. Вечер лягаше на тревата в градината, вдишваше упойващите сенки на дърветата, гледаше звездите и си мечтаеше за любов. Светулките мигаха около нея и с морзовата азбука и изпращаха сигнали, че е време. Тя четеше съобщенията в мастилената тъмнина, като си казваше че още утре ще го напусне и тогава, да тогава в душата ѝ ще грейне фенер толкова силно, че самата тя ще стане светлина и ще полети.

И тази вечер той почерпи вятъра с чаша пелин и го изпи до дъно за да му загорчат писмата от кротка жена. Жена му се съблече гола и видя профила му в огледалото на спалнята. Изтри си грима и стана кротка. После си помисли, как тръгва към него, открехва пердето към терасата. Той я поглежда гузно и пъха писмото в задния си джоб. След това гаси цигарата, а тя му казва, че прекалява с алкохола. Той прехвърля темата по голото ѝ тяло като полива гърдите ѝ с капки пелин. Облизва ги. Имат вкус на пороци. Мазолестите ръце нетърпеливо се впиват в млечнобелите ѝ хълбоци. По кожата ѝ остават следи. Обладава грубо. Той е хищник с бяс в очите си и парче месо в шепите. Тя не възразява. Мисли, че така се лекуват неверни мъже. Светулките мигат на терасата около тях. Лети! Лети! Лети! Вятърът прокарва пръсти по снопите ѝ дълга коса като през черна лира, а стенанията се късат преди да излязат от устните. Държи я в схватка. Тя стиска очи, за да не види той в зениците ѝ колко всъщност е негова. По лицето се стичат сълзи.

 

Жената без грим облиза сълзите си и ги преглътна. Усети вкуса на пелин. Погледна към мъжа си, който продължаваше да стои на терасата и да пие. Бавно облече нощницата си, загаси лампата, разтвори ръце и полетя. Стаята се обля със светлина. Вятърът засвири на пердето. Една светулка кацна на челото му и го целуна.

На другата сутрин мъжът спря да получава писма. 

 

Дали призраците клюкарстват?

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти много, Петър. Тръгна от стихотворение, но стана много дълго и затова. Хубава вечер!
  • Добра импресия. По-скоро смесица между импресия и разказ. Хубави описания, рейбредбъривски.
  • Благодаря Ви прекрасни момичета! Усмихнати почивни дни
  • Горката жена. Така да живееш цял живот си е ад на земята. Разказът ти е написан много поетично и красиво, макар че показваш един гаден живот. Много ми хареса.
  • "Тя стиска очи, за да не види той в зениците ѝ колко всъщност е негова." Без думи!

Selección del editor

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...